|
1960
...Думите на Г-н Бенджамин Андре пред репортер от вестник "Дума" "
1. Кога сте роден Господин Андре,
"Ай, амиии През 1935 година в Градчето Елин Пелин южно от София, После 54-та Се преместих в София, Там срещах жена си Клодия в Една Софийска Баничарница "Комуняги и Фашаги Динър енд Боза" ,
2. Как точно стана,
Ами с мерак как инак? От Марихуана тютюн не става, зор и боза оправят всичко. Тя беше Известна, като Доня Клодия, Царица на мекиците, Баронеса на Бозата, И работеше в "Комуняги и Фашаги Динър енд Боза" Ай с моят кафяв Костюм, Бяла риза, Кецове "които още май нямаше, като вид обувки" и бялата си ризка влезнах след труден ден в ТЕЦ-а в който работих, като Техник И си поръчах едно капучино и 2 баници с чесън,. Тя ме изгледа и каза:
-Ти си симпатичен изрод,
после ай с усмивка рекох,
-О йес, ДОня Клодия Ай съм Г-н Андре работя в ТЕЦ-а до зеведението,
Тя- Добре, давай парите и сядай, защото задържаш опашката.
Ай- Оммм, Добре Доня Клодия, Сядам...Но бозата я искам без уранови частици,
Тя- за 15стотинки ти какво искаш да има, Прокат?
...В този момент нещо изодзадзе ми напомни, че има и други хора на опашката и тактично реших да взема манджата и да седна...
3. Как протече любовната игра,
СТоях с часове в фашагите (както го наричахме) и наблюдавах как Доня Клодия Работи с баща си Дон Некросмусолини, Те бяха семейство, Тя беше сама, И от толкова стоене имах дупка на панталона...Но това не беше от значение, Имах чувството, че Бяхме семейство, беше забележително как Донята биеше тупаници на мекиците, Удряше ме в сърцето, в душата, И понякога по Китарата, като беше време да затварят заведението а Ай още висях вътре...
Спомням си 17 Септември 1955 през обедната почивка с един мой веерен другар, Другарят Вакарелхаузен ходихме до Комуняги и Фашаги Динър енд Боза, Там му показах Моята Любима, Доня Клодия, Той рече, че такава жена можела да ме ступа ако се върна пиян или нещо такова но Ай му казах, че това не е от значение, В този студен соц-режим трябват мекици и жени да се оцелее, Яки да бъдат и Мелник, инак не може рекох Ай, Но той развълнуван стана от маса номер 3 в края на баничарницата и Изкрещя,
-Тони ти си болен котарак
---знаех, си че го прави за да може Клодия да забележи що за Юнак съм това ни беше класическият маневър за сваляне с барона---
Тогава Ай си влезнах в Ролята..
-Христо ти си Мустакат Аристоркат
---целта беше да се разпсуваме с Барона и Ай като истински мъжкар да го изгоня с ритници---
Стана кютека и успешно изритах Барона от Баничарницата...
Клодия рече:
-Стига бе, Защо изхвърли клиента
тогава Ай възбуден от агресията си() рекох:
-Доня Клодия красавице Баничарникова, ТОЗИ Мръсник говореше мерзости за вас, И АЗ трябваше да го изхвърля да не замърсява вашата блестяща особа...
Тя ме погледна странно и рече
-Нямаш ли си работа ами трябва да ме свалаш толкова евтино тук?
Тогава си знаех, че бях провалил нещата А барона стоеше отвън и гледаше спекатълът,
Извиних се за просташкото си поведение и излезнах от Фашагите, забравих да си платя 2-те вити баници и омлетът от краставици, но бях разстроен тогава
Беше студено навън, ТЕЦ-а беше голям сив и студен, напомняше ми, като го погледна за този зверски режим в който живеехме тогава, Имаше доста голяма склуптора на Ленин отпред на която разни Вагабонти бяха написали "Ленин беше нападнат от Хипарлъците на Пирдоп" това ме доведе до мисълта, че в Пирдоп Ленин явно няма Фен-КЛубове, В този момент се ПОчувствах зле от всичките тия бози дето изпих във Фашагите и отидох до близките бодливи храсти...
26. Октомври 1955
Беше 8 и 23 вечерта, Гледах часовника, който висеше в крайният дясен ъгъл на моята работна стая в която стоях почти цял ден, викаха ме само ако имаше проблеми с турбините,
Гледах го този часовник, чаках да стане 8 и 30 за да отида в Фашагите да видя моята любима, но времето течеше бавно, усещаше се студената индустриална атмосфера в ТЕЦ-а, Часовникът беше черен, и със сив надпис пишеше "Сделано в СССР" натъжаваше ме този часовник, Исках да си тръгвам..
Взех си сакото и БУМ излетях през вратата, Не издържах повече трябваше да я видя!
Слезнах по металните стълби с надежда да избегна Другарят Петров който гледаше кой къде седи и кой какво прави, но уви без да исках се врязах в едно червено знаме, то ми се закачи за кафявото сако и без да му мисля избягах а то се влачи подир мене...точно пред изхода на този бетонен затвор ме видя Другарят ПЕтров,
извика:
"Андре лентяин, Мързеливец, ВРАГ НА НАРОДА какво правиш сега е едва 8.29 не си свършил работата!"
остроумен какъвто съм рекох на Другарят Петров
"Другарю ПЕтров не е това за което си мислите! Виждате ли! Другарят Живков ми прати SMS и ми заповяда да тичам из ТЕЦ-а за да повдигам Морала на Работниците, за това съм сложил това прекрасно червено знаме!"
...Петров се замисли и рече с презрение...
-Добре Другарю, Ще приема, че е така, Но понеже остава половин минута до края на работният ден направи няколко обиколки около ТЕЦ-А да повдигнеш морала и навънка малко...
Така и сторих,
С червено знаме в Ръка търчах с бясна скорост около ТЕЦ-а Моята любима ме гледаше, Видях я и реших да се направя на мъжага...имаше 2-метрова ограда ляво от ТЕЦ-а реших да я прескоча...
Развих бясна скорост...вратовръзката ми влизаше в носа а цигарата ми стоеше, като мустак с филтър поради скоростта...СКОК Лъвски направих, но уви не успях, смазан на земята стоях, В кръгозора на Другаря Петров който сканираше със УЕБ-камера от Кабинет номер 22,...един тъмен комунистически кабинет с портрети на Вождовете Сталин, Ленин и Евгени Минчев...
To be continued...
Тате Искам от Тези БонбониРедактирано от Benjamin_Andre на 08.07.05 17:48.
|
1960-те (Г-н Андре и Доня Клодия)
