Интро
още докато отворих очи в петък сутрин се ухилих широко на слънцето, направо му се озъбих даже. Мисловния ми процес изработи водещата мантра за деня " По здрач съм на вампирска среща"



И слънцето се скри...аз както винаги пристигнала по-рано забивах пирон след пирон. Олеле сега ще се видя с Профи! Супееер!...Обаче аз съм толкова респектирана от нея такава каквато я виждам чрез постингите й..Хермесе помагай да не си глътна граматиката. Ааа хайде де никой не идва само един познат който видимо стреснах с репликата, че чакам някой облечен в черно...

Тогава тя дойде...облечена в черно и с дракон на врата - излъчването й не ми позволи да се замисля дори дали е тя или не. Вампир с обезоръжаваща усмивка. Когато стиснахме ръка разбрах че ме очаква една великолепна вечер.

Впуснахме се в издирване на ИСТОРИК по калдъръмените тихи улички около центъра и през това време разговора течеше така гладковсе едно се познаваме от векове. Не успяхме да се загубим, и с цялото нехайство на безсмъртието пресичахме шосета в най-неподходящия момент:). С всяка изминала минута чувството се усилваше и вероятно не е само чувство.



След поредния порочен кръг който завъртяхме намерихме ИСТОРИК. Малък дявол - първото ми впечатление - заради очите най-вече. Поглед в който лудуват пламъчета със смисъл "Ех пък ей сега ако знаете каккъв номер ще ви врътна на всичките...." - сякаш всеки момент ще скочи и ще свърши най -голямата щуротия на света...а той света така или иначе няма никакви тайни за него.

След обиколката по разкопания за момента център на града се изкачихме нагоре нагоре към Сенките , под сянката на тепето , под сянката на старидървета, на дървени черни маси, в черната уханна нощ, за разговор дълбок като нощта.
Започна софистичната оргия! Всеки имаше толкова много да каже , почти без дъх оставахме от удоволствие , защото удоволствието да мислиш и да се изразяваш е най-голямото такова. Не можех да си намеря място от радост че съм на тази среща и че съм намерила този клуб в безделните си часове.



Емоционалното и интелектуално пиянство бавно започнаха да се сливат с чисто алкохолното опиянение. около нас се завъртяха всички жертви и вампири останали да се любят с нощта под този склон. И с тях минахме по стъпките на Александър и след Кръстоносците далече далече през Салем и Средната земя с малка почивка на света на диска. Вече се преплитаха и няколко чужди езика.

По късно по обективни причини се пренесохме вътре в заведението и започнаха да се леят едни текили, да хвърчат лимончета и фрази които рядко се забравят. ИСТОРИК се беше отдал на френски разговори а ние с Профи зачекнахме различни теми които не успяхме да доразчоплим, защото разбира се настъпи и момента за лиготии, прегръдки и масажи умело запечатани на фотграфска лента. Само че когато и казах че много много я обичам това не беше нито лиготия нито резултат от алкохола в кръвта ми / 4 год редовно обучение ме подготви за това/ а защото наистина го мислех и сега все още го мисля


Аутро
Лек полъх на развиделяване се носеше по въздуха когато тръгнахме да търсим такси. Решихме че ако летим може да се блъснем някъде в текущото си състояние и суговорката да се срещнем пак по здрач потеглихме към удобните си ковчези.........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите