" Бях се озовал в някаква част на гората, където дърветата образуваха плътен покров над главата ми и лунните лъчи изобщо не достигаха до тревата.По тази причина мъничката светлина, която видях над храстите, привлече вниманието ми.Изпървом я помислих за заблудена светукла, но сетне я доближих и видях, че това беше просто малка сферична светлина, която жужеше и играеше нагоре-надолу, сякаш искаше да ми съобщи нещо.
Протегнах ръка и я докоснах.Светлината угасна с пукот и аз отдръпнах опарените си пръсти, но в следващия миг някаквко ново усещане отвлече вниманието ми от болката: Движех се по-бързо.Размахах ръце и се уверих, че скоростта на движенията ми се е увеличила.
Мислено благодарих за подаръка на неизвестната светлинка и продължих пътя си.
Архвампирът ме очакваше, приседнал на поваления дънер на едно дърво с особената грация на нашия род, като беше наклонил глава на една страна и ме гледаше с любопитство.Доближих го и със завист отбелязах, че неговите зъби вече бяха възвърнали човешката си форма, което означаваше , че е доста по-стар от мен.Беше облечен в дрехи от тъмночервено сукно и небрежно се подпираше на дълъг меч.
-Добре дошъл в Гелодския лес- продума вампирът, като не откъсваше тъмните си очи от моите.- Какво те води насам?
-Любопитството?- предположих.
Архът сви устни в неразгадаема гримаса, размисли и поклати глава:
-Това не е основателна причина.
-Трябва ли да имам основателна причина , за да отида някъде?- осведомих се, като оставих съвсем лека нотка на заплаха да се промъкне в гласа ми.
Вампирът вдигна вежди:
-Да, когато става дума за тази гора.
Разговорът не отиваше на добро.
Отворих уста да кажа нещо и съжалих, че вместо това не бях направил нещо по-полезно- да извадя оръжието си например.Архвампирът изхвърча от дънера, като изтегляше меча си в движение, и разсичащият му удар отдолу нагоре ме свари напълно неподготвен.
Успях да сломя съпротивата на вампира и накрая обърнах собствения му меч срещу него.Хищникът достойно посрещна смъртта, като ме гледаше право в очите, и в лицето му не настъпи особена промяна дори когато животът напусна древното му тяло.Светкавично се наведох и пих от кръвта му, докато тежестта на годините се створаваше върху плътта му, сетне се отдръпнах и се изплюх с отвращение, защото тялото му се беше превънало в каша, а сетне в прах....."
a suivre

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите