Ами първата наистина ме пренесе някъде, и абсолютно й се зарадвах... Някакси ми напомня за пратчет, но не за Света на Диска.
Тази със сина е... може би най-близката дума е уютна. А когато видя коридорчето на нея усещам някаква тръпка, сякаш аз ходя по него.
Другите, колкото и странни образи да показват, по-скоро не ме отнаят никъде, ами ми напомнят че съм тук. Сякаш те самите са тук. Когато гледах онази, където се криеха от дъжда, имах чувството, че вече съм бил там. Не знам защо.

Приви Рулз!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите