"... Продължих на юг.Дърветата и храстите пред мен бяха старателно разчистени и на тяхно място се издигаше невисока каменна могила с формата на петоъглна пирамида.Отсеченият й връх представляваше тъмен вход, който води направо надолу под земята.
Изкачих се по стената на пирамидата и погледнах навътре през входа.Някъде далеч долу се виждаха мтъни отблясъци от огън.Прекрачих вътре и скочих в тъмното.
Приземих се в средата на неголяма подземна зала, пълна с гноми.Не е нужно да казвам, че предизвиках голямо вълнение.Избухнаха оглушителни крясъци и през кратките мигове, докато мъжете награбят оръжията си, успях да разбера, че съм попаднал в нещо като общо жилище на цяло племе гноми.
Разсякох един от гномите с широко змахване, което остави диря по тавана на подземието и завхърлих последния си противник в стената с такава сила, че главата му се разби в скалата.Ужасените обитатели на дупката се бяха превърнали в трепереща купчина в най-отдалечения ъгъл.
Сграбчих двама от гномите, които бях погубил и с все сила скочих обратно нагоре към изхода на подземието.Прехвърлих се през ръба, седнах на тревата и изпих ароматната им кръв.Сетне захвърлих труповете и продължих, като размишлявх дали не се бях показал в известна степен неизискан.Реших, че е станало точно това и се опитах да забравя за цялата история, като внимателно избърсах кръвта на гномите от устата си.
Продължих на югоизток и навлязох в една горичка.
Чух вик и понечих да се обърна, но нещо просвистя в мрака и в тялото ми се заби стрела.Болката ме изнендада толкова, че не помръднах може би още половни миг и цената за това беше още една стрела, този път право във раната.
Най-сетне преодолях първоначалния си шок и се хвърлих встрани, като се претърколих, зада не дозабия стърчащата стрела в шията си.Заех се да я измъквам оттам, докато от храсттите изскачаха двамата стрелци:ловци, които бяха оставили лъковете и размахваха бойни секири, за да довършат предполагаемия си дивеч.Когато ме видяха, малко се стъписаха, но това все пак беше лесът Гелод, така че решиха първо да ме убият и после да видят какво съм.
Скочих с рев на крака и измъкнах оръжието си.
Секирата на втория ми противник просвистя над главата ми и аз ловко я отбяхгнах, като отстъпих половин крачка встрани.Беше видял как умира другарят му и страхът го беше направил прибързан.Острието се заби в земята и за мен не остана нищо друго, освен да го довърша с жесток удар в главата.
Реших, че заслужавам едно угощение след толкова сериозни усилия и с наслада пих от кръвта им, особено тази на полуджентри...."
a suivre
Редактирано от necrossumus на 18.04.05 13:43.
|