".... Продължих пътя си.Ослепително бялата луна се скри зад някакви раздърпани облаци и древният лес рязко се раздели със загадъчната си красота.Остана само мракът и разкривените форми на дърветата, сякаш излезли от някакъв кошмар.Сетне лунните лъчи отново заляха гората и страшният момент отмина.
Вниманието ми беше привелечено от някакви храсти с особена форма и когато се наведох, за да огледам плодовете им, нададох радостно възклицание.Бях виждал такива в древните ръкописи на войводата Венек- това беше Дяволска боровинка, едно от най-лековитите и опасни растения , познати на човека!
Предпазливо откъснах няколко плода и ги сдъвках един след друг.Главата ми се замая почти мигновено, но пристъпът премина бързо и ме остави гладен за още.
Когато приключих, се чуствах значително по-силен от преди, а възприятията ми бяха прочистени и усилени.
Продължих на запад.На един хоризонтален клон, опънат над пътеката , беше кацнал едър черен гарван и съсредоточен ме оглеждаше с единственото си око, подобно на малък блестящ оникс.На мястото на другото имаше грозен белег.
Продължихме да се гледаме още няколко мига, сетне гарванът се размърда на клона и изграчи:
-Е?Искаш да попиташ нещо ли?
-Не, говореща птицо- свих рамене. -Просто минавам оттук по пътя на разходката си.
- Разходка?!- гарванът дрезгаво се изкикоти.- Ама и теб си те бива!Разходка из нощния Гелод!
-Какво се е случило на окото ти?- прекъснах го.
Птицата изведнъж спря да се смее:
-Проклетите гноми.Правеха някаква некадърна магия , за да превърнат камъни в злато.
-Грешката си е твоя- поклатих глава.- Как позволи да те хванат?
След още няколко минути разговор със сладкодумния гарван реших, че историите му вече ми досаждат, пожелах му успешна нощ и продължих.
Озовах се в просека, осеяна с отсечените дънери на дървета.Белезникавите пънове изглеждаха странно на лунната свтлина, като откъснатите крайници на някакво гигантско многокрако животно.
С любопитство оглеждах причудливата група дървета, която принуждава пътеката да я заобиколи.Ако присвиех очи, започваше да ми се струва, че това са двама души, обвити в смъртна хватка от няколко гигантски змии....
Затаих дъх и доближих една малка закътана полянка, като не вдигах повече шум от някоя сянка в травата.Гледката си заслжуаваше: един закръглен гном с шумно пъхтене даълбаеше меката почва с малка лопата, като вече почти се беше скрил в образуваната яма.
Доближих ръба на ямата и застанах на него, като се любувах на пъхтящия гном.Изчаках да замахне с лопатата, за да изхвърли пръстта и учтиво се обадих:
-Хубава дупка.За какво служи?
Гномът изпищя и се огледа.Когато ме видя, изпищя отново и едва не припадна, но се овладя и насочи малката си лопата срещу мен:
-Назад, вампире!
-Исках просто да си поговорим- отбелязах, като едва сдръжах смеха си.- няма да ти изпия кръвта.
Гномът не ми повярва и продължи да държи лопатата вдигната с треперещите си малки ръце.
Откъснах една диамантена брошка от ревера си и протегнах ръка към треперещия гном.Бижуто примамливо блестеше в светлината на лампата, която той беше оставил на ръба надупката.
-Това е за теб- обясних.- Вземи го, искам само да поговорим.
Алчността на гнома най-сетне надделя над страха му и той грабна украшението от ръката ми.
-Какво искаш да знаеш?- попита подозрително......
-На север оттук се издигат две кули, свързани с руини на крепостна стена- заговори гномът.- Изглежда във всяка от тях се е заселил по един вещер- странни личности, мен ако питаш.На югоизток пък има някакво поселище на хора.В последно време наоколо се навъртал и някакъв вампир...
Ухилих се.
-Имам предвид друг вампир- добави бързо гномът.- И естрите, разбира се.Гадни същества.
-Май не обичаш много тази гора- констатирах.- Защо не живееш някъде друаде?
Той се намуси и стисна по-здраво лопатата си:
-Това си е моя работа.
Сбогувах се с гнома и прдължих по пътя си, като си играех с идеята да е върна и да му изпия кръвта.Накрая реших, че твоа би било проява на твърде лошо чуство за хумор. ...."
a suivre

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите