Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;
Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.
Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!
Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
И устата ти като най-хубаво вино,
- Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
|