".... Намирах се на древния път, който води към загадъчния лес.Ярката светлина на луната блестеше по листата на дърветата. Окъпани в нощна влага.Продължих на юг, където лесът Гелод беше отстъпил място на обширно поле, покрито с черна трева,секните с които бе изпълнено сякаш поглъщаха лунната светлина завинаги.Над полето се стелеше лека и студена бяла мъглица.Крачех бавно и с усилие си припомнях какво правех в леса, защото съзнанието ми губеше от будността си с всяка следваща крачка.Очите ми се плъзгаха след неясните силуети на отдавна забравени мъртъвци, които преминаваха покрай мен.Това явно бе някакво поле на забравата...
Продължих през това поле още известно време, докато реших да свия на изток.Пред мен се издигаше висока, започнала да се руши кула от тъмен камък, която сякаш израства от леса като негово естествено продължение- същинско огромно мъртво дърво.Входът на кулата бе обърнат към мен и от него повяваше мрак и хлад.
Влязох в тъмния вход и вампирските ми очи за миг се нагодиха към по-гъстия мрак в руините на кулата,където не проникваше лунната светлина.Преди да успея да се огледам, някъде над главата ми, откъм горните етажи , долетяха мрачни, дисхармонични звуци на арфа и аз се заслжушах очарован.Самият аз бях опитвал да свиря на този инструмент в замъка на Венек, но арфата винаги ми се бе струвала малко сладникава.Неизвестният свирач от кулата обаче успяваше да изтръгне от нея онова, което аз не бях могъл.
Обиколих помещението в търсене на стълбище и когато го открих, се заизкачвах по него. Пътят ми минаваше през многобройни разрушени стаи и най -сетне излезе в просторна зала на върха на кулата, ярко осветена от лунните лъчи.Свирачът на арфа се оказа джентри с оранжева коса, която беше толкова дълга , че се стелеше по пода покрай него.Беше облечен в черни дрехи, а самата арфа също беше черна.Джентри не спря да свири, когато ме забеляза, просто отвори уста и проговори в някакъв странен ритъм сякаш припяваше на дискордната си мелодия:
-Здравей,вампире.След като аз ти посвирих защо в отплата не ми разкажеш за вашия род?
Когато приключих разказа си, изпълнен с гордост и безмерна тъга- двете чуства, съпътствали вампирите през вековете, джентри беше спрял да свири и замислено гледаше към луната.
-Имаме много общи неща, вампире- каза накрая.- Разказът ти ме развълнува и и скам да ти се отплатя за това.Може би знам отговора на някой въпрос, който те интересува.
Реших да го попитам за особеностите на леса..
-На север оттук се намира кулата -двойник на тази, в която се намираме.Обитава я едни мой събрат по умения, който обаче е човек и изпитва люта завист към произхода ми- заговори джентри.- На запад има един особено интригуващ район, наречен Поелто на забравата, който обаче не е за всеки.По-далеч, но в противоположна посока, има някакъв природен феномен, за същността на който нямам никаква представа.Може би ти ще откриеш какво представлява...
Тогас го разпитах за съкровищата в леса...
-Ако говорим за съкровища, предполагам, че това ще те заинтригува- джентри бръкна в пояса си и извади масивен сребърен пръстен, почти двойник на онзи, който носех окачен на врата си.
-Честно казано, бих те убил за него- казах хладнокръвно.
-Няма да се наложи- засмя се той и ми го подаде.- Нося го от години и никога не успях да открия предназначението му.За сметка на това обаче имам теория за това къде би могъл да откриеш още един.
Безуспешно се опитах да прикрия вълнението си:
-И тя е?
-Замъкът в езерото Шалой- каза замислено джентри.- В него има всякакви чудати неща....
Разговорът ни продължи в същия мъгляв дух още няколко минути, сетне се сбогувах с любезния джентри и напуснах кулата . ..."
a suivre

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите