аз като истински некромансър и фен на тибетския будизъм мисля толкова много, често и надълбоко за смъртта ,че би било прозаично да ви разправям точко какво и в пикантни подробности какъв точно бе редът на мислите ми последният път.та не смятам да се съревновавам с теб FANTOMAE защото отдавна съм те изпреварил
ще ви кажа обаче за друго което поразбърка мозъчните ми остатъци то есенно-зимното му разложение
за мое огромно учудване това беше мисълта -колко е хубаво да си човек ,понякога.
тук следват разсъждения за това как облечeния в плът дух има голямата възможност да обходи със съзнанието си адски много равнища на битието и то от най-ниската точка(материята) ,до най-високтата на която той всъщност принадлежи катo дух.
материята е едно от големите блаженства на божествеността ,макар и да принадлежи към илюзорният набор от енергийни еманации на безплътният абсолют.
(лошото при нея е че можеш така лесно да спреш бордюра с глава ,че немалко време след това да проклиняш,онова което допреди време си благославял,ала c'est la vie)
моите скъпи учители в Бодхичита казват :
-един дух да се снабди с материално човешко тяло е все едно морска костенурка да излезе на повръхността на морето и да се надене случайно на злата юзда ,случайно отнесена от отливите..."
та смятайте се за благословени ....

Jesus dont want me for a sunbeam

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите