който живее сам и в бедност. Всяка нощ си ляга, слагайки на главата си една нощна шапчица. И тъй като много често е бърсал сълзите си с нея, тя е станала особена - пази спомените му. А той си спомня за много неща: как навремето е бил млад и красив и е обичал едно момиче, Моли, смело и гордо. Как двамата заедно са засадили ябълка, чийто първи плод са си поделили и как само Моли е посмяла да почука на вратата на планината и да повика госпожата, живееща там, от която всички деца се страхуват. Но когато Моли порасва и се превръща в девойка, родителите й се преместват в друг далечен град, до който по онова време е трябвало да се пътува с дни. Антон тъгува за нея и когато един ден отива да я види, разбира, че тя се е променила. Казва му, че го обича, но никога няма да го обича по начина, по който обича един друг мъж.
Антон е озлобен, решава да изтръгне ябълката, но сърце не му дава. Работи много, но късметът му го предава, сега е остарял и беден. Умира същата нощ, в която отново си спомня всичко това и тези спомени проблясват в сълзите му, които го топлят в студената стая, докато навън вие зимата.
В ковчега го полагат с друга шапчица, а тази попада върху главите на други хора. Тя им оказва странен ефект: всички до един сънуват, че са друг човек, изпълнен с бенадеждност. Мислят си, че шапката им стяга и виждат искри пред очите си, но в действителност това са сълзите, запазили спомените на Антон...

Top vampire-writer

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите