ахххх там е като ,като хмммм Париж на Америка ,отвсякъде във въздуха мирише на френска колония,а от юг ,откъм Поан дьо Лак се носи дъх на захарно цвекло ,жасмин (едва ли захарното цвекло мирише ,но Луи винаги прекаляваше във възхвалите си към плантацииката си).
но стига за Поан дьо Лак ,той беше далеч,Орлеанс обаче беше типична колонялна столица за Новия Свят и бе управляван от бегълци от старта Европа ,дошли да търсят нов живот или от благородници желаещи да дишат по-свободно въздуха на своята богата,себелюбива аристократичност далеч през цял океан от френската корона.
кръчми ,публични салони (поне тогава тъй се викаха) театри на улицата ,хорската глъч в туй малко градче (за настоящите мащаби на София дори) беше като на женския пазар сега -като махнем индийската каста от цигани (тяхната глъч някакси винаги ще побеждава останалите),може би приличаше на суетата на средиземноморските пристанищни пазари през античността ,когато египетски търговци паркират () малките си корабчета -лодки на кея и разтоварват стоките от култови предмети за богослужение на Изида или Озирис (най-любимите богове в цялото средиземноморие през елинистическият период универсализирани и взети назаем от Египет . от другата страна гърцко семейство подрежда грънците които са фамилен занаят от десетилетия-рисувани гръцки вази с Илияда и Одисея и други митологични мотиви ,както и обикновени съдове за бита без украса.А ето там един персиец подвиква разни слова ,с които дори и на най-простите селяни дошли на пристанищният битак става ясно че подмазва стоката си от скъпи платове,с култови символи на Ахура Мазда -бога на доброто .....
същото бе и в Орлеан ,но малко по-съвремено ,да не забравяме тогава се слушаше предимно музика за клавесин

смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo