ЗАВЪРНАХ СЕ!Липсвах ли ти,тате?А м/у другото искам да знаеш,че съм ти много обидена!Как можа да дойдеш чак до Гърция и да не ми се покажеш.Може и да съм значително по-млада от теб,но мога да различа обикновен прилеп от вампир,преобразил се в такъв!Признавам,че там ГЪМЖЕШЕ от прилепи,но аз мога да разпозная баща си м/у тях,все пак.А и знаеш ли как само се изложих пред жертвата си само...Тъкмо леко изоставам по време на разходката ни за да мога да заема по-удобна поза и да я изненадам изотзад(признавам,този похват ми е показан от Луи)и съзирам баща си,при това във формата на невзрачно прилепче.При което неволно възкликнах:"Я,баща ми пък какво прави тук?!"Щях да замажа положението,но,глупачката аз,бях посочила кам небето,където се мъдреше ти.Жертвата ми ме взе за пълна лунатичка и това я поизнерви.А аз така и не го доошлайфах тоя гръцки,та не можах да я успокоя и стана едно кърваво("Бързата работа-срам за майстора!")Чакам обяснение.
А междувременно искам да разкажа какво ми се случи там....
Една вечер се прибрахме много късно в хотела,който е на 10 метра от плажа.Беше около 3 посред нощ и всички,освен мен,бяха много уморени и си легнаха.Но аз реших да се разходя до плажа....Когато стъпих на пясъка установих,че на плажа няма лампи.Но това нямаше значение,защото в момента,когато погледът ми се откъсна от земята,се озовах в друг свят.Сега ми стана ясно какво точно означава този израз.Защото бях в нищото.Гъста мъгла обгръщаще морето.Но не беше обикновена мъгла.Почваше точно от мястото,където свършваше плажът.Само от време на време се отдръпваше малко,за да позволи на мъничките вълни боязливо да се покажат под полите й и без особено желание да измият брега...Като в транс извървях бавно делящите ме от мъглата крачки и спрях точно пред нея.Посегнах и я докоснах.Имах чувството,че докосвам мокра коприна.Не се виждаше нищо,освен мъглата.Чувството беше буквално,все едно стоях на края на света.Само крачка ме делеше от нищото,от вечността.И тогава сенките като че ли се скупчиха около мен,а аз се уплаших.Хиляди невидими очи се впиха в тялото ми и го разкъсваха.Обърнах се и затичах наобратно.Не се обърнах нито веднъж,но знаех,че тя,Мъглата,е там и само жоже да ме съжалява за страха ми да проверя какво се крие зад вълшебния й плащ...
Прочетох написаното от мен и установих,че думите ми са едва сянка на истинските емоции,които преживях...