|
илюстрованата гоетия на Алистър Кроули е добра за магическа работа на едната тъмна страна с другата такава ,а имено на нас вампирите ,въркулаците и драконите и всякаква тъмна сган с другите низши и не толкова низши класове демони
През 1904 г. Алистър Кроули издава Гоетия на Цар Соломон, първия от пет магически текста, известни като Лемегетон. Въпреки че книгата претърпява много издания, действителното призоваване на гоетичен дух е познато на относително малко хора, вероятно поради погрешното убеждение, че за целта трябва да се придържате към архаичните процедури и сложните заклинания, посочени в оригиналния текст.
Преди смъртта си през 1947 Кроули внася драстични промени в системата, като я опростява и преработва заклинанията на Джон Дий.
В тази книга д-р Кристофър Хаят, окултистът Лон Майло Дюкет и художникът/магьосник Дейвид П. Уилсън изваждат отново на бял свят магическите и философски съкровища от учението на Алистър Кроули.
Природата на злото / Церемониална магия / Опасностите на висшата магия / Първа евокация / История / Минимални изисквания / Седемдесет и двата духа / Гоетична евокация и психологически типове / Гоетична евокация и секс магия
Алистър Кроули посвещава целия си живот на изучаването на магия, кабала и психологията на йога. Пише много трудове, а влиянието му се простира във всички области на съвременния окултизъм.
Кристофър С. Хаят е психофизиолог и клиничен психолог и има дългогодишна практика като психотерапевт. Автор е на много книги.
Лон Майло Дюкет е известен експерт по тантра и уважаван автор на книги в областта на мистицизма, магията и таро
ето за тези на които им се чете малко от текста на книгата-не е обаче много малко ПРИРОДАТА НА ЗЛОТО
Тук ще разгледаме гоетичните ритуали и представата за злото, като за целта ще си послужим със сравнения и аналогии. С помощта на сравненията можем да нахвърляме единствено общата картина, формите и цветовете ще дойдат едва след размисъл и след практически занимания. За последното няма заместител и въпреки че мнозина практикуват гоетична магия, без да се придържат към класическите предписания, те „несъзнателно" призовават все едни и същи могъщи сили и демони, които едновременно им помагат и им пречат.
Също като много от вас, и аз съм „измислил" свои собствени ритуали и наричам тези сили с измислени от мен имена. Понякога им давам собствени имена, например Джон (така се казва съседът ми), ако си е пуснал телевизора много високо. Друг път си служа с обръщения като „майка" и „приятел" или с местоимения като „то" и „аз".
Понякога призоваването на тези „имена" ми е било полезно, понякога ми е носило неприятности. Но нито извлечената полза, нито понесеното страдание са ме накарали да отхвърля „виенето" и да търся утеха само във „висшата магия". Ако има принцип, който бих отстоявал, то той е да приемам всичко (с изключение може би на лицемерието, което много магьосници и мистици проявяват, когато в търсене на светлината бягат от тъмното).
Гоетия понякога се разглежда като нещо, криещо много неизвестни фактори, нещо, което може да излезе от контрол, нещо, което изразява ниските желания на оператора да контролира другите и да подобри личния си живот. И всъщност тази потенциална загуба на контрол, тази опасност, желанието за самооблагадетелстване и голяма власт е точно онова, което привлича много хора към Гоетия и същевременно изпълва с ужас и отблъсква други. За мнозина Гоетия е просто синоним на злото.
Няма нищо по-лесно от това да намерите злото. Достатъчно е да погледнете приятеля си, жена си, съпруга си, майка си, баща си или дори „съседа". Практикуването на Гоетия е този друг човек, това тъмно, мистериозно и могъщо нещо, което казва на другите, че се интересувате единствено от себе си, от това да придобиете власт, както и да се подчините на чуждата (за по-подробно обяснение на едновременния стремеж към подчинение и власт вж. Секс магия, тантра и таро - пътят на тайния любовник, глава 2, 1996).
Онези, които са отхвърлили собствената си същност и се боят от себе си, обикновено смятат гоетичните практики за най-голямото зло. Гоетия често се възприема като покана за лудост, като освобождаване на унищожителни и страшни сили. Но тя всъщност е процес на само-освобождаване от собствените ви страхове и илюзии чрез директна конфронтация с тях. Гоетичното призоваване е покана за флирт с двусмисленото взаимоотношение между „разума" и „материята". Не забравяйте, че никой не познава истинската природа и начин на действие нито на едното, нито на другото и следователно всички аргументи относно „реалността" на гоетичните духове са умозрителни и подлежат на преразглеждане.
Остава въпросът - какво представлява злото? Според някои експерти то е съзнателното нанасяне на вреда, без да изпитвате угризения на съвестта. Много лесно е да си играем с думите и идеите. Възможно е например според това определение Хитлер да не бъде смятан за олицетворение на злото, тъй като някои хора са убедени, че ако той не беше преследвал евреите, Израел нямаше да бъде създаден в края на 40-те години. Винаги има някакво „добро", което нашият разум, стремящ се неистово да търси „причини" и „ред", може да намери, за да рационализира или оправдае всяко ужасно или злощастно събитие.
Злото е „екстернализиране" и „обективизиране" на нещо страшно, ужасяващо или различно. С тази дума можем да наречем дори нещо толкова просто като определен човек или предмет, който ни изпълва с тревога. Злото е болка. Злото е врагът. Злото са боговете на другите хора. Злото са нощните страхове. Злото е завладяващото ни чувство, че се
разпадаме. Само че всички тези образи са нонсенс. Злото, също като всички други идеи, съществува, защото съществуваме ние, хората. Природата не познава нито Зло, нито Добро, нито дори Закон. Те са творения на човешкия разум, „обяснения", които ни помагат да заглушим „нощните страхове". Човешкият разум изисква да вярваме в неговата „представа" или „ред" единствено за целите на човешкия разум. Следователно природата на злото е човешкият разум.
Всеки от нас е изпълнен със съмнения, фрустрации, страхове и тревоги. Тези демони на душата са скритата част на нашия аз. Те са отхвърленият аз, точно както Го-етия е често отхвърлената част от магията. Обикновено не разкриваме нашата тъмна страна пред другите. Едва ли някой би се впуснал в подробно описание на собствените си слабости, а какво остава за най-дълбоките си тревоги. Много по-лесно и по-безболезнено е да търсим тъмнината извън себе си.
Онова, което показвам пред света ~ онова, което всеки човек показва пред света - е в най-добрия случай добре изработен идеален образ, нещо желано, нещо, за което се надявам, нещо. което моят мозък и култура са ми помогнали да създам. Нашата маска е илюзия, частица от истината - може би необходима, но все пак само частица от истината.
Психологията, особено терапевтичната психология, се занимава с човешките страхове и съмнения. Психолозите отнасят много от тези страхове към патологията. Те неотклонно следват стъпките на Жреца, който по своя ненаучен и прост начин отнася тези неща към злото или обладаването от демони. Средствата, с които си служи средният клиничен психолог, не са много по-научни от тези на жреца.
В недрата на психотерапевтичната пещера терапевтът помага на пациента да призове отхвърлените или скрити части от душата си. Най-голямата опасност както за терапевта, така и за пациента, е контратрансферът от страна на терапевта. Ако този контратрансфер остане несъз-наван или излезе „от контрол", терапията става опасна и неефективна. Комплексите (демоните) на терапевта и пациента се смесват в архаичния казан. Смята се, че от там дебнат всевъзможни опасности. Сексът се превръща в реална възможност, както и изблиците на насилие. Не забравяйте, че тези опасности се дължат на обстоятелството, че терапевтът (операторът) е загубил контрол върху съдържанието на собствените си несъзнавани процеси, идеализирани фантазии, неизпълнени желания и потиснати атрибути. Общоприето е, че ако това стане, терапевтът и пациентът ще се озоват в потъваща лодка сред бурно море.
Ужасът и опасенията от контратрансфера са толкова силни, че много законодателства изрично забраняват „двойствената връзка" между терапевт и пациент: тоест на терапевта и пациента е забранено да влизат в каквито и да е други отношения извън сигурността на терапевтичния модел. Двойствените отношения се разглеждат като прекрачване на границите между ролите, определени за терапевта и пациента. Спазването на тези строги граници е необходимо в интерес на оздравяването на пациента. Това се основава на теорията, че заболяването на пациента е причинено от някакво нарушение на правилните граници в детството му.
Разочарованието на пациента, когато илюзиите му
бъдат разбити, може да има унищожително въздействие. Ако пострадат илюзиите му за терапевта, илюзиите, които храни за собствената си личност, също са застрашени. Пациентът изпада едновременно в гняв и депресия. Ако терапевтът е добър „оператор", той знае как да помогне на пациента да „разбие" тези илюзии и да се освободи от проекциите и раздвоението. Той знае как да помогне на пациента да осъзнае, че терапевтът има както „добри", така и „лоши" качества и тези разнообразни качества могат да съжителстват в един и същ човек и в едно и също време. Не е нужно пациентът да обожава или да отхвърля терапевта. Болестта се състои именно в този начин на мислене - „или едното, или другото". Щом пациентът веднъж осъзнае това, той „разбира", че същата истина се отнася и за него самия. Терапевтът не е нито неговият идеал, нито неговата тъмнина. Тези очевидни заключения обаче не могат да настъпят по безпристрастен и обективен начин, тъй като решението за вземането им често се проявява в кулминацията на силна емоция и понякога в настъпващото след нея изтощение. Необходима е власт и сила и дали това ще се изрази в екстремни емоции и поведение, или просто в настроения и „невротични" тестове няма никакво значение. Важното е то да се прояви и операторът по силата на ситуацията трябва да го стимулира и по някакъв начин да го контролира. Той често го стимулира, като мислено или действително нарушава определено табу и дори подтиква и принуждава пациента да се държи „лошо".
Понякога става обратното - пациентът действа като оператор, а терапевтът - като приемник. Ролите се разменят, но това не е толкова лесно. Терапевтът понякога „не прави нищо" и само приема от пациента. Друг път терапевтът е „активен", докато пациентът приема образи и ги предава обратно към терапевта в някаква скрита форма.
Прочетеното дотук може да ви прозвучи противоречиво - строги граници, съзнателно престъпване на границите, ситуация, която сама по себе си изисква изпробване на границите, твърди граници, размити граници. В известен смисъл всичко това изглежда доста „откачено" -проекция, илюзия, реалност, граници, злоупотреба с нечие доверие с цел да го освободите от затвора на душата му. Но макар тези неща да звучат странно и често нена-учно, ако те бъдат извършени правилно, възможно е желаните резултати да настъпят. Само че какво представляват тези желани резултати? Помощ, която един човек оказва на друг, така че той да постигне онова, което толкова силно желае и от което в същото време толкова силно се страхува - контрол върху собствения си живот, освобождение от унищожителните и повтарящите се илюзии, освобождение от безкрайното преживяване на миналото в настоящето. Истинската терапия научава пациента как да приеме хживота в неговата цялост, без да отхвърля нищо, да разбере ограниченията на идеалите, както и полезността на слабостите си. Истинската терапия го учи на изкуството да нарушава правилата, да престъпва табутата, да отваря вратите както на рая, така и на ада. Истинската терапия ви учи на стил.
ТАБУТА
Границите може да се разглеждат като табута (вж. Табу - секс, религия и магия, 2000). Табутата са постъпки, места и неща, до които никой освен може би жрецът не може да се докосва безнаказано. Табутата са „мръсни". Хората, които нарушават табутата, се разглеждат като мръсни и лоши хора. И все пак нали в нашето общество точно „мръсното" и тъмното привлича внимание? Бок-лукчията получава високо възнаграждение за това, че събира остатъците от живота. Банковият чиновник, който работи със стотици хиляди „мръсни" долари, получава по-малко, отколкото боклукчията. Каква е природата на мръсното и долното, поради която толкова много хора едновременно го презират и ценят? Парите позволяват на всеки, който ги има, да прави каквото желае. Самите пари са само споделена илюзия. Те нямат друга стойност извън тази, която хората им приписват, и нямат друга власт извън онова, за което ги използват, флуидността, гъвкавостта и безпристрастността на парите им придават сила, по-голяма от всяка друга на света. Парите могат да поставят граници и да ги нарушават. Самите пари не се интересуват от нищо и в този смисъл приличат на гоетичните демони. Те са готови да работят за всеки, който знае да си служи с тях. Това е един от ужасите, които хората приписват на гоетичните заклинания. За да си служите с Гоетия, „не е нужно да сте почтени". За разлика от другите магически ритуали тук не се изисква операторът да е „добър" или „свят", за да постигне резултати. Тази идея сама по себе си нарушава нашия модел за „добро" и „зло", „правилно" и „неправилно". В света на Гоетия, също като в истинския свят, „лошите" могат да просперират и обикновено просперират. Следователно нашата вяра в моралния ред на вселената като че ли е разколебана от самия факт на съществуването на духове, готови да се подчинят на всекиго.
Гоетичната евокация е отхвърлената „непочтена" страна на магията. Тя прилича на работата на боклукчията, но в същото време е и най-съкровената страна на магията. Тя ни учи как да поставяме граници, да пробваме, да подкупваме, да лъжем и да си служим с измама. Тя предлага на оператора и на приемника видения, съвети и прозрения. Тя дава реалност на нашите скрити и тъмни желания, на алчността, на стремежа към власт и красота.
Гоетичната магия понякога е много разочароваща, дори ужасяваща, но никога не е скучна. За разлика от децата, които определят стойността на познанията си според одобрението или неодобрението на някаква „висша инстанция", ние определяме стойността на работата си с Гоетия според собствения си успех или неуспех. Гоетичните духове не са господари на магьосника, а негови слуги. Ние не разчитаме на духовете в качеството им на такива да ни кажат, че сме се справили добре. Гоетичната магия е по-научна в сравнение с другите форми на магия поради възможността да измерваме последствията и в известна степен да възпроизвеждаме резултатите.
Действието на Гоетичната магия може да се засили с използването на хипноза и секс. Трансът и „изтощението", настъпващи след сексуалния екстаз, са идеални начини да подготвите съзнанието си да възприеме по-важна и по-силна информация.
Тази книга е посветена на Гоетия; целта ни е да предоставим достъпен текст, от който да се научите как да започнете от самото начало и как да станете експерт по гоетична магия. Включили сме рисунки на гоетичните духове, но не за да ограничим ученика, а за да стимулираме въображението му. Текстът е организиран така, че да не трябва да прелиствате десетки страници, докато намерите онова, което ви интересува.
Не по-малко важно е описанието на ритуал за призоваване на гоетичните духове с използването на секс. Този метод е много мощен и чувствен и несъмнено някои читатели ще бъдат изплашени и дори ужасени от потенциалната енергия, която може да бъде освободена. Само че според нас, щом желаете да практикувате магия, трябва да я практикувате докрай. Описваме и предпазните средства, но истинските опасности се крият повече в собственото ни съзнание, отколкото в използването на гоетичните методи.
Кроули, Алистър Alistair Crowley . Английски писател и окултист. Започва да се интересува от окултизъм като студент в Кеймбридж. По време на “магическия ренесанс“ от края на 19 в. известно време е член на Ордена на Златната зора. Основава свой орден “Сребърната звезда” и предприема различни пътешествия. Известен като “Големия Звяр”, той отправя яростни атаки срещу християнството и проповядва наркотиците и сексмагията като средство да се достигнат по-дълбоки нива на съзнанието. Автор е на много книги, сред които Дневникът на един наркоман/Diary of a Drug Fiend, вариант на Таро и Магията на теория и практика/Magick in Theory and Practice 1929.
надявам се нашият маг Неон да ни каже нещичко за майстора Кроули
смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo
|
Гоетия на Алистър Кроули вече е излязла
