|
Тема |
Това във въздуха... [re: Prof.McGonagol] |
|
Автор |
DarkWolf (Predator) |
|
Публикувано | 26.08.04 21:48 |
|
|
Е точно усещането за смърт. Енергия, или по-скоро изчезване на такава енергия от нечий живот. Всички сте усещали тягавото настроение, емоция, която се носи на опело, погребение. А когато са умрели много повече хора на куп, при това не от естествена смърт, тогава това усещане може да те задуши. Буквално.
А колкото до кървищата, виждал съм достатъчно. Най-яркия спомен ми е от едно момче на село. Беше тръгнало да прескача една ограда от бодлива тел. И се беше спънало... И така се беше оплело, че шиповете на телта се бяха набили точно на свивката на колената му. Е, трябваше да го режа, за да го измъкна и занеса до болницата. Линейка така и не дойде, а болницата беше на километър най-много. Добре, че беше още в шок, та не го болеше...
Най-потресаващо е, когато сам трябва да се режеш. И това ми се е случвало, да:) Преди няколко месеца се пребих с мотор и си бях сцепил стъпалото. В цепката се беше наблъскала от най-качествената софийска, улична мръсотия, която така и не пожела да излезе при промиването на раните. Не ми се ходеше до поликлиниката, да ми бият вакснини против тетануси и т. н, за това минах на приложната медицина. Знам, че бубата на тетануса е анаеробна, тоест живее само в некислородна среда. Така, че бях заплашен от нея, само ако цепката се затвореше. Та просто гепих ножицата и одрязах "капачето". Почти не болеше. В началото... :)
|
| |
|
|
|