душа моя ненагледна - ДА НЕ БИ ДА ИСКАШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ ИМАШ САУНДТРАКА НА ИНТЕРВЮ, който с една приятелка-вампир търсим от години?!!!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Оказва се, че май имаме общи вкусове с теб!
Например Monastery of La Rabida... която ми е любима, но не НАЙ-любима... Най-любимата ми е именно Завладяването... много е подходяща за нежни моменти, а и не само - емоционално съм дълбоко свързана с това парче...
С картината един полупразен кънтри клуб и развявани от вятъра бели завеси в следобедната светлина, с вкуса на кокосова пиня колада и ментолови цигари... със залеза след един филм, който се превърна в част от нещата на този свят, променили живота ми, а именно индийският Кама Сутра - приказка за любовта... на 6 март 1999... което тръгна от 6 март 1998, но това е една друга тема...!

За клавесина също съм съгласна, макар че... и саксофонът не е за изхвърляне...

Представи си само една уханна лятна нощ, топла и пулсираща със светлините на един огромен град... Престави си една тераса с оформен в сложна плетеница каменен парапет, върху който е забравена продълговата чаша шампанско или още по-добре - висока чаша в готически стил, пълна с кървавочервено вино... Представи си лекото замайване от виното... което обаче не е обхванало теб, а бледата красавица с лъскава руса коса, плътни червени устни и притворени очи с извити мигли... Облечена е в дълга вечерна рокля от лъскава материя, до която ти все още не си се докоснал... Изгаряш от копнеж да го направиш, но изчакваш... Докато държиш своята чаша в ръка и знаеш нещо, което жената до тебе не знае - ТВОЯТА чаша не съдържа вино... И виждаш нещо, което тя не вижда - на шията й има две малки червени следи... А музиката е богата и плътна, тя те кара да усещаш пулсиращата нощ с ритъма на собственото си сърце... Представи си жената, тя е омаяна, сънлива, тръпнеща... Знаеш, че ще бъде твоя и чувството за превъзходство те кара лениво да се наслаждаваш на съдържанието на чашата си... Подухва ветрец, който разтваря завесите... и този саксофон, ах, това протяжно саксофонно соло...

Не промени ли мнението си?

Другото, с което направо ме убиваш е The hunter get captured by the game това парче е моят пътеводител в съблазняването! Не говоря за текста! А за ритъма... Но ти знаеш за какво говоря, нали? Точно такъв трябва да бъде един танц - физически, душевен, интелектуален...

За Hold me Kiss me Thrill me Kill me просто няма какво да говорим!
Още преди 7-8 години го включих в сборния албум с вампирска музика, който подарих на описаната по-горе приятелка вампир за нения незнам-си-колко-стотни рожден ден... И тя ако знаеш какви ги натвори в последствие!

Но предполагам, не мога да бъда отговорна за собствените й вампирски нагласи, нали? Все пак тя е хищник... Което не е лошо, но когато инстинктът контролира теб, а не ти него... може да стане опасничко.
Това обаче също е една друга тема... Макар че съм сигурна, че при други обстоятелства с приятелката ми доста бихте си допаднали...

Доорс ,Нирвана,London After Mindnight съм ги слушала във въпросния кънтри клуб, в който прекарвах 70% от времето си в периода между 1996 и 1999... Това силно повлия на музикалната ми култура. Да не говорим колко тона джаз съм поела... концерт не пропусках. Но тогава и сетивата ми бяха други. Много по-изострени. Но и светът бе по-болезнен.

*Впрочем, за London After Mindnight не съм сигурна...*
За Индъстриъл - пипна ме по бели гащи!

Редактирано от Prof.McGonagol на 26.08.04 19:27.