ми то че е причино следствено както каза побратимият ,така е.
но ти сигурно знаеш подробностите щом си магесник
общо взето теорията за зависимото възникване е будистката гледна точка за кармата в ранния хинаянистки период.идеята е че светът е творение от много дхарми или частици подобни на наще старогръцки атоми ,които са неделими и те просветват за момент и веднага изгасват ,като с изгасването те реално умират.проблема е че на тяхно място мигновено се създават нови които на свои ред просветват и пак умират и така вовеки....нещо като блиц ефект в една точка. кармата в първото си проявление като закон влиза там че всъщност всички тези следващи просветвания са напълно различни индивидуални дхарми които траят миг и изчезват,обаче носят някои белези на предходната дхармичка и така се получава едно наследство в проявлението макар че истината е че са напълно различни и дори,дори подчертавам ,няма никакъв момент на реално застъпване помежду им,кармата са сходните белези които се променят в течение на просветването,но идеята е че природата им (типично будистки израз) е пуста или празна ,тоест те всъщност нямат природа -нямат нищо което да ги поддържа субстанциално те са просто просветвания
и така всички сме дхармички и всъщност нямаме его ,тоест аз,а има само една причино следствена връзка ,която и без това е особено съмнителна ,защото трябва да се унищожи.тогава се получава нирвана и дхармичкита на necrossumus-чо вече никога няма да ги има отново
следващата идея е че всъщност чистейки кармата не може да се унищожиш а само успокояваш проблясванията ,тоест дхармите-тук има безумни спорове как ,какво защо .но и моят уеко поумуеу ум е уко затуднен.
както и да е . от там тръгва идеята за кармата в Будизма от самия Буда това е теорията за зависимото възникване .
теософията заимства доста от будизма и адвайта,но омазва малко работата с християнството и се получават много забавни и действително поучителни неща те твърдят че мислите на хората придобиват форми в ауричката на нещастния мислител и му начукват главата за да ги помисли и изпълни с още енергия за живот. а имено от мислите започва действието на кармата.
много важна е нагласата която се получава още при раждането ,господарите на кармата решават каква да бъде кармата която ще се отработва през живота -главната и съпътсващата ,главната е спо големите случки в животеца на нещастника ,а съпътстващата е или бързо акумулирана през живота и бързо изпразваща се пак по време на същия или някаква стара карма но по слаба която е намерила начин да се прояви.
има карма която е останала в резерв и няма условия на нейното проявление затова чака следващ живот (а можем да имаме за много) другата карма е тази която си правим сега за бъдещи животи.
кармата е нещо като семе което остава с нас във фините ни тела и чака проявление ,тя е тенденция и на реакцията ни а не само на нещата които ни се случват уж независимо от нас.затова понякога с много животи не можем да се отърсим от една тенденция ,от един губещ най-често начин на поведение въобще или спрямо нещо .
това всъщност е много дълго за обяснение и в традициите на древните и в по-съвременият тео,антро -пософски или ню-ейджистки вариянт или в какъвто и да е друг,а аз съм запознат само с източните по надълбоко и то не на много дълбоко,кармата е по-голямата ни сестра и доста трудно се влиза под кожицата й,а под завивките още повече
ако дори с нещо съм помогнал някому пак ще е добре


смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo