Мнението на ИСТОРИК - четете тук!! / Религия и мистика / Вампири

ИСТОРИК, приятелю, имаш дар слово, казвала ли съм ти?! Съгласна съм с всички твои допълнения! Само един беше пробемът - че понеже не си отделил цветово бележките си, трябваше доста да се зверя, за да ги открия. Затова ще пусна отново мнението ти тук, цветово оформено за тези, които вече са чели моето мнение и това на нашия любим Смог, за да им е по-лесно! Благодаря за разбирането!

(Моите добавки са дадени в скоби, вметнати в самия текст или след текста.)

За да не те повтарям едно към едно във всичко, мога само да допълня какво ми направи на мен впечатление:

- вампирите не са това, което са... и правят невероятни подаръци!:) Навсякъде представях проф. МакГонагъл като лидера на Вампирския клан (макар че тя, от скромност, не искаше да го правя), но май никой не повярва, че такова сърдечно и добро същество има нещо общо с вампири... поне, докато не я видяха през нощта на бала с маски! А Синтия, в тоалета си, просто излъчваше вампиризъм...

(Някои бяхме маскирани – като хора. Но само малка част от себеподобните ни успяха да ни разпознаят. Не бяха малко тези, които питаха как сме маскирани. И получаваха смразяващия кръвта им отговор: “- Ами как... Като хора!”.)

- срещнах много стари приятели и създадох доста нови. (И аз!!!)

- ако сте в Пловдив и търсите най-яката кръчма - питайте за нея ISTORIK. Той ни заведе в едно култово металско кръчме, за всеобща радост на смъртни и на безсмъртни!!! Поздрави, приятелю! Абсолютно всеки с когото по-късно разговарях се кефеше неимоверно, че се е запознал с теб! (И аз премного се кефя, че се запознах с всички, които не познавах досега!)

(Поздрави и на теб, огромни драконе! Ама така и не можахме да разберем, колко са главите ти... Явно, пазиш техния брой в тайна... Но ще запомним култовия ти израз: “Отивам да се погрижя за една от главите си...”, каквото и да означава това. Изразът подсказва наличието на повече от една глава. И могат да се правят най-различни асоциации... Нали знаеш термините “полисемантичност” и “конотация”? Помоли професорката да ти обясни за какво иде реч!

- Професорът пропусна да спомене срещите с Любомир Николов (Колин Уолъмбъри), който ни разказа надълго и нашироко за стари и за нови неща, по които работи. А Професорът беше един много доволен професор, макар да не успя да опита кръвта му... (Да прочете книгите му, то е същото! Да започне с “Огнена пустиня” – това е една книга-игра!)

- Грах е една великост! (за това повече ще пиша в родния ми Толкинов клуб) (Ама дай адреса…) (И, да! Грах отговори много добре на моите въпроси, които й зададох, след нейната лекция за джуджетата. Поговорихме си като археолог с археолог... Хареса ми това момиче! А аз съм човек, който трудно се впечатлява...)

- бирата в барчето на Дома на културата е много евтина и добра (пък дългото кафе, всъщност, е късо!) , а обстановката сред страхотно готини и чудесни приятели ни накара, за всеобщо учудване, единодушно да решим да пропуснем лекцията на Р. Шекли в близката зала. И никой, след това, не съжаляваше... Шекли вече го бяхме сбарали, доста преди това, но по пътя за кафенето ни го отмъкна тълпа фенове. (Чии фенове – негови или наши?)

- полските писатели пият доста - даже и от чужди бири, след като свършат своите... Но трудно могат да се сравнят с тварите, населяващи Средната земя - дракони и вампири. Изпонакапаха доста рано, докато ние още не бяхме стигнали разцвета си. (Обаче си поговорихме с тях на езика на орките! Абе, как беше “Наздраве!” на оркски?)

- времето тече бързо в Пловдив. (А още по-бързо – в Смолян и в Чепеларе!)

Благодаря на всички чудесни вампири (най-вече – на Професора, на Синтия, на Историк), които бяха там..., а тези, които не бяха, могат само да съжаляват за пропуска.

Като изключим страшно силното присъствие на членовете на клуб "Дж. Р.Р. Толкин", които направо “скриха топката на всички”, действащите лица на нашата вампирска минисреща бяха следните:

ISTORIK - древен, зъл, опасен (което хич не му личи, ако не го познавате!) , но с покоряващ чар и със заслепяващи знания. (Мерси, мерси!...)

Синтия - магнетично красива в тоалет, на който би могла да завиди дори самата Лилит. (Да!)

SMAUG (СМОГ) - древен и люспест, интелигентен и забавен, мъдър като всеки дракон... и с много вкусна кръв! (Е, за вкуса на кръвта му не мога да говоря, ама и твоята не е за изпускане! Като казах това, се сетих, че този път ти се размина ухапването от мен, ама ще наваксам прпуснатото. Ти това си го знаеш... На малки глътки, но редовно! Като тотото!)
Вампирия - загадъчна и бледа, с крехка красота....поканих я в нашия клуб.

И аз - професор МакГонъгъл - такава, каквато съм си аз! (Обаче, аз от теб научих, че моите “малки зли очички” (те) гледат “плътоядно”... Благодаря за точното определение!)

Хайде, сега е ред и на другите участници в Срещата да разкажат... това, което на САМИТЕ ТЯХ направи най-голямо впечатление! (Аз това и правя...) (Всъщност, проведохме една минисреща на нашия клуб, която премина в сянката на ЕВРОКОН. Бяхме малко, но се сдобихме със свои симпатизанти.)

Аз лично (Prof. MacGonagol) ще спомена няколко неща - запивката с най-известния съвременен полски фантаст – пан Анджей Сапковски /главните виновници за това бяха Грахче и Страйдър от клуба на Толкин/, латвийския млад-еж и млад писател Каспарс, който ме захапа по ухото и автографа, който взех от Робърт Шекли! (Пропусна да споменеш моя колега – историк, археолог, писател, издател /Hekate Ltd/ и каквото още се сетиш – Imants Belogrivs. Той е един изключително приятен събеседник. А аз, покрай всичко останало, се запознах с автора на сайт за България, създаден за чужденците. Казва се Richard Zastrow. Името му ми прилича на име на автор-фантаст, но това е друга тема. Разговаряйки с него по чата, се чувствам като Индиана Джоунс, който разговаря с баща си. Странно... Ето и сайта: http://www.abvg.net/ Можех да доведа и Philippe – един французин, с когото обикалям из страната, но той не пожела да бъде нахапан и отказа да присъства на срещата. Между другото, на ЕВРОКОН-а имаше и много фенове на японската анимация – аниме, манга, хентай. Нашият сайт е: http://anime.ludost.net/ . Ние също проведохме мини среща, в сянката на ЕВРОКОН. В последния ден, аз дори посетих тренировка по “Уин Чун – система на майстор Вонг” – едно китайско бойно изкуство, което се преподава в една от залите на Дома на Културата в Пловдив. Повече за това бойно изкуство можете да научите, ако желаете, разбира се, във форумите на сайта за бойни изкуства: http://www.daobg.com/ .)

От големите мечти се страхуват само малките хора!
Редактирано от Prof.McGonagol на 11.08.04 11:00.