На заинтересуваните ще разкажа тази печална история и може би Благородните сърца ще разберат че грешката не е само моя!

По време на Религиозните войни във Франция аз и приятелят ми сър Пертелоп се присъединихме към войската на Крал Шарл.След превзехме Ла Рошел Кралят реши че е настъпил подходящият момент да се заеме с по-доходоносно мероприятие, а именно-да нападне Пармското херцогство, известнио с богатствата си.Какво беше изумлението ни когато превземайки главната крепост на Парма открихме подземията натъпкани с чесън!Оказа се че Херцог Парма чул новините за нова епидемия от проказа в Германия и решил да пробие на пазара за чеснова отвара-всеизвестно лекарство срещу това поразяващо заболяване.

Когато проклинахме късмета си се чу новина че голяма войска на Генуезците е на път към Замъка Парма за да се разправи с нарушителя на техния монопол за търговия с чесън.Последва обсада и докато вестоносците сновяха между крепостта и лагера на обсадителите за да изяснят фактите, ние, нещастните обсадени бяхме принудени да ядем само чесън!Тук се появиха кулинарните умения на сър Пертелоп който измисли чесновият хляб, чеснови палачинки, чеснова яхния и дори чеснов сладолед, които обаче не намериха полагащият им се добър прием сред войниците.С оглед да ги окуражим се наложи ние, военачалниците , да даваме пример! Тук ще кажа само че проказата е за предпочитане! След два месеца когато преговорите приключиха, организмът ми се беше така пристрастил към чесън че ензимните ми системи отхвърляха друга храна! Наложи се личният ми лекар Метр Кабош да е подложи на отвикваща терпия и след двугодишни усилия успяхме да редуцираме количеството на чесъна да само два килограма на ден!За съжаление понататшен успех не постигнахме и от отгава закуската ми неотменно съдържа чесън! което пък много ми помогна когато се разрази личната ми война срещу вампирите, последвала печалният инцидент с гривната на дъщерята на Граф Дракула, за коео вече ви разказвах.

And no quarrel a knight ought to take
But for truth or for the common's sake!