Всъщност, исках да кажа, че
утвърдените имена не са
задължително най-добрите.
Може и да бъдат, но може и да не са.
Много обичам примера с Ричард
Леймън (ако ми позволиш да
сменя малко жанра и да навляза
в ужасите). Чела съм негови книги,
интересни са, добре написани са,
оставят те без дъх от първата до
последната страница, действието се
развива стегнато, пълно е с изненадващи
обрати, за еротика да не говорим. С други думи,
по всички критерии човекът би трябвало да е
категоризиран като много добър писател.
Да, обаче, лично за мен има един тънък,
ала изключително важен момент: в книгите
му няма НИЩО. Нищичко. Нихта. Ерго, Леймън,
макар и бестселър, е просто задоволителен писател,
но в никакъв случай не и много добър. И тук веднага
давам примера със Стивън Кинг. Онова, което ти
стъпва в душата при него, е фактът, че той просто
ти стъпва в душата. Цялата ужасия при него е
отчасти забавление (негово, лично, макар че се чудя дали да броя
това - при всички истински писатели е така), но най-вече -
въздействащ и наситен с багри фон, на който
по-интензивно изпъква една истински възвишена идея.
Често тя е твърде проста - любов, приятелство,
саможертва и преданост, развитие, напредък...
Но тъкмо простите неща са най-възвишени, понеже
колкото и да се правим на оригинални, светът
винаги е бил и ще продължи да бъде основан тъкмо върху тях.
Редактирано от Prof.McGonagull на 24.11.09 15:06.
|