Самодиви
Самодивите от славянската митология и българския фолклор са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите и юдите.

Нещо друго:

* 1 Външен вид
* 2 Местообитания
* 3 Поведение
* 4 Предпазване
* 5 Известни самодиви
* 6 Самодивите в българския фолклор и поезия
* 7 Вижте също
* 8 Източници
* 9 Връзки
* 10 Литература

Външен вид

Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага („самодивска“), дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Облечени са с бели дрехи, с бяла риза или бял сукман, зелен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци.

В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците (родени в събота срещу Задушница или пред Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи“ (с две контрастни петна над веждите).

Местообитания

Живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери. Планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене). През зимата живеят в митичното село Змейково.

Поведение

При мръкване самодивите отиват край води - езера, вирове, извори - събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.

Животът на самодивите е волен и безгрижен:

да видиш каквой е хубаво:
ката ден с игри, с цигулки,
ката ден хоро играйми,
ката ден ядем и пием.

Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората - заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина. Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни - например вълци. Почитат християнските празници - особено Великден - и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

Самодивите яздят едри (сури) елени, като използват за юзди и камшик змии. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци.

Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина - стават техни покровителки и дори раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.

Ако някой мъж успее да открадне булото ѝ (т.нар. сянка), тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатато и съответно свободата, като изоставя децата си. Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищевките си до смърт.

Според някои представи самодивите били умрели жени, но най-грешните, които не ги искат ни на земята, ни на небето. Ако харесат някоя жена, тя умира преждевременно и се превръща в самодива. Отвлечените от тях девойки също стават самодиви.

Според други предания самодиви стават жени, умрели девствени.

Предпазване

В народните вярвания от самодиви предпазва носенето на чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, ципа от новородено, пепел, тамян, прекръстване, запалване на огън или цигара.

Известни самодиви

* Стана – посестрима на свирците и кавалджиите
* Дена – на юнаците ратоборци
* Радка – на овчари и пастири
* Магда – на билярки
* Смита – дървари, на горите

Ирина, Ангелина, Вида Баздарджийка Стойна, Гермеруда, Гюра, Гюрга (най-младата)

Самодивите в българския фолклор и поезия

Песните, посветени на самодиви, самовили, юди и орисници, са значителен брой. Основните сюжети са:

* самодива се надсвирва с овчар / самодиви убиват овчари и разпръскват стадата им
* самодиви отвличат девойка
* самодива иска откуп живи хора от село, за да не го разруши
* самодива се бие с юнак за контрол над водите или земите

Самодивите са героини в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев.

Double the pain
Double the pleasure
Double your fantasy
Trust beauty, just say la love<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Hateu на 05.08.08 21:19.</EM></FONT></P>

Редактирано от Hateu на 05.08.08 21:19.