1 август 1388 - недалеч от Орлеан

Доволен селякът хихкаше в тясната си колиба. Хихикането се примесваше с мецосопранов, неприличен, гърлен смях издаван от съпругата му - едра, кокалеста, весела жена с профил и тяло като изсечени от гранит. Колибата цяла се тресеше, когато жената отвръщаше със звучен смях на непринудения, цветущ селски речник на съпруга си. Той пък, от своя страна, така се беше вдъхновил от разказа и от една вече почти празна дървена купа, че очите му блестяха като звезди в мрака. В купата се поклащаше и проблясваше нещо мътно, нещо средно между оцет и вино. От време на време и жената посягаше към нещото. До купата се въргаляха сланина и кожички от прасе. С останалата част от кожата на прасето беше запушена дупката в стената останала от бягството. Пирът продължаваше и може би щеше да продължи до сутринта когато...

... изведнъж нейде наблизо в тъмнината проблея коза. Козата проблея отново. Смехът секна, обитателите на колибата се прекръстиха три пъти, за по-сигурно, и се заоглеждаха и заослушваха. След третото проблейване се обади мъжът:

- Мъжът: "Това е Дяволът!. Той ни зове в мрака за да ни обсеби! Не бива да се показваме навън!"
- Жената: "Това е коза. Тя ни вика в мрака за да я хванем и заколим. Трябва да се действа бързо, докато не я е хванал друг!"
- Мъжът: "Ти си по-умна и по-силна, излез ти."
- Жената: "Ти хитруваш като прост и страхлив селянин, какъвто си. Ти ще излезеш!"
- Мъжът: "Подай ми ножа. Ще ти докажа, че не съм това което съм"

Ако случаен пътник, беше преминал по това време през селото, щеше да види странна гледка: приведен силует, който се промъква страхливо в нощта с нож издаден напред и един друг силует - на коза. Ако не беше нощ, щеше да се види, че козата е възголяма и стои някак неестествено. Но нашият герой нямаше късмета да узнае този факт предварително. Той го разбра или по-точно усети, когато произнесе гальовно: "Пъчи, пъчи, Козичке, ела тук милата ми" и замахна прибързано с ножа. Изведнъж замрялата коза, оживя. Невиждано, тя скочи във въздуха и със опашката си му нанесе страшен удар. От удара опашката се откъсна и на нейно място изникна стоманена кама - изработка в Толедо. Камата разпори дрипите на селянина и той се оказа отново гол. Козата изврещя яка английска псувня, замахна още веднъж и покоси половината от мустака му. След това се бавно и величествено, на два крака, тръгна в посока на близките храсти. Свлечен от ужас, той не посмя да я последва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите