Re:никак даже(::{} / Религия и мистика / Вампири

"Карл, имах посетител. Каза че си бил много лош вампир."
Смехът прозвуча странно в ушите му.
Похвалиха ти се? Вече?
"Ти си известна личност във вампирските среди, Карл."
Най-накрая беше стигнал къщата. На външен вид не беше нищо особено и създваше усещане че не е толкова просторна, колкото от вътре. В нея Карл бе складирал ценни предмети които успяваше да намери през годините. Наистина оставяше свитъците на мястото им, като извличаше само най-важното от тях, но съхраняваше различни по стойност антикварни, стари и по-нови дреболий, които имаха някакво значение за Пророчеството. Много от тези предмети бяха в негови ръце благодарение да подкупните смъртни частни колекционери, които често не осъзнаваха истинската си цена, а когато се случеше да я надвишат, Карл си спечелваше прекрасна, събирана години наред колекция на някой нахален, стиснат, самотен старец. Естествено не правеше нищо с повечето от нещата в колекцията и се случваше да попаднат в неподходящи ръце, но не съжаляваше особено, знаеше истинската стойност на повечето от тези предмети.
Инус седеше загледан във вратата, когато Карл нахълта по най-шумния начин, нарамил Микелито като по-големичка торба. Вече придобиваше чертите, който някога го определяха като доста привлекателен вампир. Но белезите по цялото му тяло се набиваха на очи дори и на тъмно. Косата му беше възвърнала гъстота и цветът си, кожата му също се беше регенерирала доста добре. Карл знаеше че този процес при старите вампири трае до няколко дена, приблизително седмица, ако изгаранията са толкова тежки, колкото неговите и въпреки това го очудваше бързината, с която тялото на Инус се променяше. Очите му не се отместиха когато вратата се отвори:
-Карл, как си се сдобил с това?
В ръката си държеше прекрасно запазена малка книга. При по-невнимателен поглед би могла да се обърка с добре обработена златна брошка или някакво друго бижу. На корицата й бяха изобразени изключително детайлно хора, извършващи странен обред. В косите и по дрехите им се различаваха миниатюрните накити. На гърдите си имаха нагръдници, а в ръцете си държаха типичните за траките различни съдове за вино, на единия беше изобразен еленът, който някога смятали за свещено животно, но на другия се забелязваше човек с лице, застинало в ужасен израз.
-От едно пътуване, преди много векове....Когато направих Адриан. Един търговец ми го продаде, като твърдеше че е изключително ценна вещ запазена от траките.
-Карл, остави Микелито и ела за малко-Инус изглеждаше развълнуван.
Микелито се срина на едно канапе и продължи да се опитва да запази съзнание за повече от няколко секунди. По главата му все още се стичаше тънка струйка кръв и със сигурност някоя от важните кости, от които зависеше движението при смъртните беше счупена, но Карл нямаше намерение да гадае коя. Вампирът продължи да разглежда внимателно книжката:
-Обръщал ли си й някакво специално внимание?
-Бях забелязал някои странни детайли.
-Имат доста издължени зъби,не мислиш ли? А и забелязах че наколенниците им не са нито типичните за обикновения войник, нито дори за царя...а и в ръката на единия....този човек...
-Предполагам си присъствал по това време на тази територия?-отбеляза Карл с насмешка.-Никога не успях да разчета какво пише.
-Няма и да можеш.
-Какво искаш да кажеш?
-Знаеш ли какъв е един от онези древни Древни, които събуди? Знаеш ли колко е свързан този предмет с него? Това е ритуален език, който се е срещал по тракийските земи изключително рядко. Предимно са използвали гръцкия, пък и определено тогава беше по-лесно да си присвоиш чуждо и да го ползваш, от колкото да си направиш нещо свое. Естествено езикът и писмеността е само един от множеството примери.
-Тогава определено ти липсва късмет, ако си успял от тримата симпатяги, който си правеха компания векове наред в храма да нацелиш най-стария, при положение че сред тях има и тракийски вампир, който със сигурност е по-младичък от теб-Карл се изхили мазно.
-Млъкни, защото ще видиш дали един Древен, който му се иска да поспи не е също толкова голям звяр, колкото и онези, които в момента киселеят и трошат всичките хубави предмети, които бяха донесени с тях-Инус направи тъжна усмивка, в която се четеше огромната умора на вековете.
-Можеш ли да го разчетеш?-полюбопитства Карл.
-Прибери Микелито на по-тъмно, слънцето изгрява.
Карл направи гримаса и избута вампирът от канапето на леглото и закри прозорците с плътните завеси, като се постара нито лъч светлина да не влиза през тях.
-Можеш ли?-попита отново.
-Мога само да гадая по корицата, скъпи Карл. Може би не разбра какво исках да ти кажа....
-Надявах се да не съм разбрал. Само онзи натруфен, прегладнял вампир, който преди няколко часа събудих ли може да го разчете?
-Подозирам че той може и да го е писал.
Карл повдигна веждите си неодобрително и отбеляза с насмешка:
-Да отидем и попитаме дали случайно не си е изпуснал личния дневник?
-Стига с проклетия ти сарказъм. В момента не е никак на място. Това е само предположение, което е напълно вероятно да не е вярно!
Тогава от леглото се чу тих стон, очите на Микелито се отвориха, а от устата му се отрониха няколко думи:
-Карл, проклет да си-после очите му отново се затвориха, за да подпомогнат на лицето му да се изпише болка.
-Мислиш бавно, Микелито, не съм виновен. Заспивай, довечера ще се чувстваш по-добре.
-Ти ли му направи това?-възкликна с удивление Инус.
-Наложи се. Щеше да ми пречи прекалено много, а не само с Древни се спречках. Срещнах се с хайката, която беше изпекла Адриан преди векове, или поне с част от тях. Повече няма да си позволяват да ми се пречкат, когато бързам-Карл изкриви лицето си в мазна усмивка после добави замислено.-Защо само ти не ме попита каква е тази лудост, която ме е обзела за да събудя Древните?
-Разбрах намеренията ти още в самото начало, скъпи ми Карл. Смятам че някъде в безгрешния ти план има сериозни пропуски, но опрелено поне е някакъв план.Останалите са се паникьосали и сами се поставят в устата на вампира, което според мен е крайно безумно дори и за някое младо вампирче.
-Те са неопитни. Все още не знаят какво е най-страшния ти кошмар да е самия ти.

Feeling turning your heart into stone
Feeling piercing your courageous soulРедактирано от Claudia на 14.04.06 18:19.