Нямаше и съмнение че всички бяха решили да танцуват по нервите на Карл. Предполагаше, че Микелито е наблизо. Нямаше възможност да отиде далеч, за разлика от него Адриан и малката му играчка от давна вече бяха изминали половината път към градчето. Ако се бяха запътили натам.
Адриан!
Напрегна цялото си съзнание за да установи връзка преди мисловният му събеседник да е реагирал и да прекрати опитите му. Имаше смътното усещане че главата започва да го боли все повече и повече, но това не му правеше впечатление. Единственото до което успя да се добере бяха незащитените мисли на Адриан, напълно хаотично разпределени из дебрите на съзнанието му. Но Карл беше сигурен че дори в този хаос скъпият му Андрю без проблем свързва различните парченца от пъзела.
Да, Карл.
Спокойствие, спокойствие, ако това беше просто част от играта, която всеки един от тях разиграваше в главата на другия, почваше да губи интерес към нея. Знаеше че Адриан овърта за да може да затвори вратите към нещата, които не искаше да покаже, знаеше и че той самия правеше същото в този момент, затова остави времето между тях да ги води. После отново се съсредоточи:
Не ми каза всичко за Пророчеството, нали?
Минаха няколко минути преди да усети присъствието на Адриан в главата си отново. През това време нещо около храма прошумоля, но не бяха нито стъпки, нито някоя объркала пътя птичка.Предположи че това е Микелито, който най-накрая е издал прикритието си и не го удостои с внимание.
Не, Карл.
Представи си мазната усмивка, с която би казал тази кратка и ясна реплика, ако беше пред него. В общата част от мислите си, които деляха изплува раздразнението му, което бързо съумя да укроти.
Но Карл, не се ядосвай.
Не обърна внимание на това, което Адриан се опита да му каже, защото раздвижването около храма беше станало прекалено очевидно, дори и за него. Карл хвърли поглед към силуета който беше пропълзял близо до входа и направи иронична гримаса:
-Не, не ми казвай че си още жив!
Цялото тяло на Владимир беше в кръв, на места засъхнала, а на други бликаща на тънки струйки от дълбоките рани от зъбите на Древните. Едва чуто се чу някаква ругатня от устата му, след което почна да плюе кръв. Нямаше сили да се изправи, а и подозираше че това няма да доведе до нищо хубаво. Хвърли поглед изпълнен с омраза и проговори тихо, с дрезгав глас:
-Карл, известния Карл, китайското божество Карл-ще си платиш за всичко което ми стори! За всичко-от устата му излязоха няколко стона, придружени с обилно количество кръв.
-Със сигурност-отговори Карл приближавайки се към Влад.-Но след като ти умреш.
Хвана почти безтегловното, окървавено тяло на вампирът и го метна към вътрешността на храма. Поогледа дрехите и установи че шлиферът му е изцяло изцапан с кръв, а мирисът й се усеща дори и от обикновен смъртен. Направи тъжна гримаса и го метна по Влад. След около 3 минути от храма се чу ужасен вик и Карл предположи че повече няма да има проблеми с балкански вампири.
Опита отново да установи контакт с Адриан, но не успя, затова огледа местността търсейки възможното скривалище на Микелито.Нямаше го там където преди се бяха крили Райънън и Влад. Сети се че я беше излъгал за местоположението на Инус. Беше го отвел в старата къща, която притежаваше в близост до храма-беше удобна, голяма и изоставена, чудесното убежище за слаб вампир. Ако намерше Микелито двамата също трябваше да отидат там, защото времето напредваше и скоро щяха да се покажат първите слънчеви лъчи.
-Тук съм, Карл-чу се някъде наблизо гласът му. Звучеше като скимтенето на кучето загубило стопанина си и вамипърът се ухили на среща му.
-Микелито! Липсваше ми!
Наоколо се разнесе веселият смях на Карл придружен с първите пробудили се птици. После изведнъж млъкна, погледна го сериозно и добави сухо:
-Да вървим, нямаш много време, а не можеш да ходиш бързо.
-Не твърдя че е по моя вина-отбеляза злобно Микелитои закоцука възможно най-бързо към Карл.-Защо ги събуди, защо го направи? Съвсем ли се побърка?
-Не ме разбираш-заяви разсеяно Карл.-Ако се събудят един по един ще имат време, за жалост мисля че вече им дадох достатъчно време.
-Време? Време за какво? Нима са нямали хилядолетия зад себе си през които да запълват времето си единствено с още време?
-Прав си, скъпи, но им дадох достатъчно време за да не се съберат на едно място и....
-Нима това не е целта ни!-Микелито звучеше доста изнервено.-Кажи ми Карл, искам да знам всичко!
-Не ме прекъсвай, докато се опитвам да ти обясня нещо, без друго ми е трудно. Тук са трима, вероятно това са всички Древни останали по света. Не, не ме гледай с този очуден поглед, преди доста време се бяха постарали да се отърват от останалите и имаше вампири, които доста страдаха от това. Естествено, тези факти за теб са напълно нова информация, защото все още не си бил на този свят нито като вампир, нито като смъртен. Търсеха пазач за тях и място, където да ги укрият. Много стари вампири предявиха претенции че трябва да ги пазят, но с общо съласие беше избран Инус. До скоро той ги пазеше, когато се събуди нашия стар акадски приятел, той направи от красивото тяло на Инус изгоряла пръчица. Те са неконтролируеми, по-скоро диви зверове, от колкото мислещи създания, поне докато не се напият с кръв и не възвърнат силите си. Ако сега Древните се събудят те няма да търпят конкуренцята на друг като себе си. Сами ще се ликвидират. Разбираш ли какво искам да ти кажа. Намираш ли най-накрая думите ми за разумни?

Didn't somebody somewhere say
You're gonna take a fall