Ето значи има причини, обуславящи моята липса на задълбоченост в така любимата ти източна философия, колкото и да ме е срам от тоя факт.
Едната е, че макар в ниакакъв случай да не съм християнин, то у мойто създание има доста голяма доза светски виждания, които не се стремя да отхвърля, защото с тях се чувствам много добре, въпреки че туй може да се приеме за проява на интелектуален мързел.
Другия резон се явява непростимата ми /понякога/ дискриминативна привързаност към западната философия, може би именно за голямата доза Хуманизъм който се помещава в нея. Даже до някаква степен е възможно именно този хуманизъм да е "виновен" за антропоморфизирането на суб- или ултра- битийни понятия.

Нима не можем да си позволим да кажем, че добро и зло не съществуват изобщо и да сме прави, но след това се явява подвеждащия въпрос - прави според кого/какво. И така ни повлича въртопа на порочния кръг, от който си мислим, че сме се изтръгнали преди миг. А може би добро и зло са просто екстернализации на конфликтите на сериозното его и нахалното ид , което псотоянно го затрупва с желания и го води до неврози. Но в тях няма нищо лошо щото именно от тях се ражда цивилизацията.
Целта на упражнението обаче е да разберем чисто метафоричната страна на всички тия въпроси и да ги възприемем като неизсъхващ извор на точно ей такива великолепни изяви на софистиката.

Ако някой ден настъпи страшния съд или пък някой ми каже да обява каква е моята религия или ей -сега ще ме набучи на ей тоз кол / да не се разбира като фалически символ/ , ще му кажа най-уверено , че е Изкуството и после ще си загина спокойно с усмивка на уста.

От тази гледна точка именно разглеждам и библията на принципа на художествено производение , макар и това да е доста трудно заради отчайващия стил и плоските характери. От там и предпочитанията ми към Луцифер като единствения интересен образ в цялото произведение, без да го отъждествявам с каквото и да било от религиозна гледна точка. Поради това споменатата логическа грешка ми пречи толкова , колкото ми пречи говорещото куче в "Самотния Октомври".

Така или иначе предпочитам да вярвам, че творенията на човешкия дух са именно такива , а не бесове, вселили се демони или божия благодат. Което обаче не значи, че претендирам да разбирам всичко, а просто Homo sum....и така нататък.

Тенк ю вери мач индийд за краткия курс по Будизъм, определено ми беше от полза и от приятност.
кисссссс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите