не е много умно.... но е единственото, което мога да дам от себе си, в чест на моя любим Микелито ;-)
- Съмнявам се, не помагам на древни умопобъркани от скука вампири! Аз имам моя пътека и визия за бъдещето на вампириският род!
- Вампирският род!Няма такова нещо като вампирски род, ние сме само искрици по-висше битие от смъртните, но не заслужаваме подобни опредления! Ние не сме нова раса или специален вид, по-скоро облагоетелствани наивници от слепите и хаотични избори на Съдбата - кой да пощади и кой да обрече на безсмъртие и мощ! Само аз мога да спася жалките ви душици от капана, в който сами се затваряте вярвайки безумно в тез старчески бъртвежи.. Пророчествтата са за тези, които искат да бъдат управлявани, управлявани от по-мъдри сили от тези, с които самите те са надарени.... а такива сили няма, не и в този свят!
- Ти си се простил напълно и с последната капчица разсъдък! Ако аз съм глупак, то ти си двойно по-глупав. Пророчествата са за да се променят и да за да упраляваме съдбите си чрез откровението им. Дрвността ти се е отразила зле!- Микелито отблъсна рязко и презрително Карл и изъска грубо - Не си се променил стари приятелю, първо скачаш върху нещастника, а след това се опитваш да го вербуваш за своята кауза.- Микелито се размся гръмко, седна на пода и извади още една пура. Извади бутилката с бренди от вътрешният джоб на сакото си и натопи пурата в гърлото на брендито, след това я запали и си дръпна с такава наслада сякаш вдъхваше от ароматните гърди на японска гейша. - Нима си изоставил старите пътища, драги Карл? Нима не вярваш вече в нищо освен в безсмъртието си и твоята предопределеност да бъдеш достолепният Древен до края на този свят?
- Не ми хареса играта, която играеше централата. Някак избягваше постоянно да задоволи стремежа ми към власт.- Карл се изхили ехидно и отметна дългата си черна коса.
- И това беше причината да се покриеш за толкова векове? Мислех те за мъртав.... поне докато не се разчу че си си направил култ някъде около китайските провинции.
- Хах, китайците са просто деца, известно време ми се нравеше да се правя на бог на подземния свят, но бързо ми омръзна... нищо не може да се сравни с онез времена в Европа и Британия, когато Сернунос и Селена бродеха по земята. Тогава всички бяхме невинни - както хората, така и безсмърните....
- Така е, сега трябва да си поставяме различни маски, да се крием един от друг и най-вече от себе си.- Микелито си дръпна дълго от пурата и погледна угрижено към Карл - Знаеш ли можем да обърнем пророчеството в наша полза. Като шеф на Испанският клон от един век и като много близък до испанският кардинал, съм възложил на няколко много начетени и достойни вампирски побратими да се ровят в библиотеките на Инквизицията за да търсят стари преписи и преводи на пророчествто...
- Оу, ти си се издигнал от последната ни среща, кога успя да навиеш испанските сукалчета да те оглавят на шефското място? Станал си голяма работа, голяма рабта за един послушник в манастира в Ла Рабида!- Карл се изправи и се загърна в тъмният си плащ.
- Испанските сукалчета амиго, се оказаха много полезни за мен и моите интереси. Отдавна съм се посветил на разгадаването на пророчествата свързани с ...."вампирският Род" и трявба да ти кажа, че нашият скромен кръг направи очудващи открития....Разбира се, ако не се окажат само бръщолевения на разни библейски старци, без какпка разум в черепната си кутия. - Микелито се усмихна премятайки пурата в устата си.
- Хехе- отново прихна в смях Карл- Твоите главорези сигурно биха се побъркали от яд ако знаеха, че техният повелител е отнесъл курушум от ловджийски мускет.
- Подигравай се, подигравай се, да видим кой ще се смее последен. Някак знаех, че ще бъда прострелян в главата, определени фраменти от иберийският и скандинавският свитък казват, че "един господар на кръвта ще падне от светкавица в челото ранен и този белег ще му посочи пътя към миналото" а преди това твърдят за същия -"..той ще бъде слуга на Боговете в една свята пещера, ще умре и тогава ще се завърне от мъртвите за да оглави царството на Прилепите, векове след възкресенито си, и изведе своите Прилепи към велико бъдеще в миналото...." - действително е малко объркано, но какво да се прави- древните са имали особено разбиране за поезия!- Микелито поднесе бутилката с бренди към Карл - Ето, пий за мен! Пий в моя чест, аз съм един от избраните- сподели триумфа ми, стари друже!
- Не, не Микелито, отдавна не мога да се наслажавам на човешка храна или вода и алкохол, тялото ми е вече напълно трансформирано...
- Значи вече не можеш дори да лъжеш, че си човек! Хахаха, каква ирония- един от най-хуманните някога вампири, най-обичащият компанията на смъртните е обречен да бъде истински бог, да го делят бездни от безсмъртно и почти безтелесно съвършенство от любимите овчици!- Микелито изрече тези думи по-скоро със съчуствие отколкото с насмешка, това беше проблемът на архвампира - когато иска да се подиграе на себеподобен заради напредналата степен на съвършенство, вампира беше непоколебимо привлечен към мисълта, че някой ден и него ще настигне тази участ. Великите благословии бяха проклятия, за тези които не знаеха дали ги искат. А хората не ставаха за богове, дори и да го искат. Боговете пък не ставаха за хора.....
- Е ако това ще те утеши стари приятелю, аз ще пия и за теб....- шефът на испанските вампири погледна в очите Древния, кимна с жест побрал цялата болка на вампирската съдба и цялото великолепие на божествеността на вампирската същност и отпи.....
Silence!!!
Редактирано от Solemn Dirge на 19.10.05 11:38.
|