09:34h
Вчера (т.е. днеска) оставихме лампата да свети през нощта (след купона). Аз по едно време се събудих в 05:34h и озверях, защото още светеше, след което станах и я изгасих.

17:44h
Вече забравих какво щях да напиша. Пътуваме във влака от три часа, половината народ се е тръшнал да спи и аз пиша ултра грозно, че чак не си разчитам. Ал си взе за спомен една вилица, която не знам какво ще я прави. Свърши ни водата :(

22:15h
Завърнах се... и всичко е реално до болка. Носталгията по загубените спомени е само красива тъга :| Как така всичко свърши? Кога мина онзи момент, когато прегръщах всички поред на перона? В такива мигове ми се иска всичко да остане такова, каквото е, времето да спре и аз да остана така завинаги... А времето беше толкова малко, сега всичко толкова много ми липсва и вече дори не ми пука, че идва училището, майната му, наистина не ми пука. Ще дам каквото мога от себе си, а когато дойде времето, ще се завърна пак.
А сега нямам търпение да се върна към цивилизацията и сивото ежедневие, пречупвано само от един лъч светлина, който ми стига за всички останали 355 дни.

END

На всички, които са си направили труда да го прочетат, едно ОГРОМНО благодаря (особено на мама Акаша, ю рок!!!) и надявам се не ви е доскучало...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Jina_ на 09.09.05 12:08.