Re: зъл ли е Некросумус / Религия и мистика / Вампири

дълго го забавих, поради дълбоката си любов и преданост към Богинята... но и дойде времето и на нея да бъде описана от човешка уста....(вампирска в случая де)
всъщност първата част беше отдавна готова.... но разговорът ни с Богинята беше тввърде личен... макар че с вас мога да го споделя.

Пред очите на Екс Мортем се откриваха постепенно пейзажи от светлина, носеща се над и между облаците.Няколко пъти се смени денят с нощ и звезди прорязваха небето, което скромно и почти плавно сменяше цвета си за да отстъпи място на космическият мрак.
В някои от дневните смени, странни големи слънца се виждаха в почти опасна близост до Златната пътека, Луни и планети се мяркаха в нощните периоди, Екс Мортем ги наблюдаваше почти прехласнат, макар че ги бе виждал не вднъж и два пъти.След седем денонощни смени, от които всяка траеше едва по няколко десетки минути земно време, в хоризонта далеч пред взора на двамата пътници се откри златно-розово сияние, което озаряваше цялата видима небесна пустош.Колкото повече приближаваха към това грандиозно сияние, толкова повече облаците около тях се умножаваха и дъги в прекрасните седем главни цвята изникваха на всяка двойка облаци, свъзвайки ги в брачен съюз.
Дъгите се превръщаха в големи блестящи арки, които сякаш разпръскваха и други цветове невидими за очите.Те само се усещаха, дори Екс Мортем не виждаше много от тези допълнителни цветове, те бяха еманация на самото божествено ниво.Колкото повече се приближаваха, пространството се изпълваше с живот.Първият ангел видяха застанал гордо пред арката стояща на Златният път. Дъгата блъскаше силно цветовите си лъчения, които свободно минаваха през прозрачното тяло на ангела.Той стоеше прав с разперени крила и леко се синееше, защото беше от обслужващата войнска каста, беше страж на небесата на Богинята.Дългата му тъмна коса се сливаше по особен начин с прозрачното творение, което бяха телесата му, сякаш само тя беше материална.Чертите му бяха благородни но строги, а очите сини,светли и дълбоки.Щитът му беше триъгълен и доста голям, издължен, но сравнително тесен и носеше за знак син кръг и златен лъч излизащ от центъра му.
-Име, чин, задача?!-изстреля бързо ангелът страж.
-Анариил, Архангел, Вестител, а в случая и .... гид!- измънка небрежно архът.-Водя К'хет ел Тул'си при Господарката.
-Можете да минете!-ангела се подмести леко и изгледа съсредоточено в очите некромансъра докато двамата спътници минаваха под лъчащата арка към същинските владения на Богинята.
Пред тях се зароиха десетки летящи фигури на всякакви видове ангели, архангели, серафими, херувими, власти, сили... с по две, четири и дори по шест крила.Някои свиреха на някакви странни инструменти силно напомнящи на валдхорни, други пееха и то пак на омразният Сензар, което накара мансъра да си запуши ушите и да направи гримаса на отвращение, продължавайки пътя си в това положение.
Нямаше повече смени от ден в нощ, защото двореца на Богинята беше в страната на вечният ден, поради факта че боговете никога не спят.... освен от каприз, когато желаеха да се направят на хора, за разнообразие.
Екс Мортем постави длан над очите си, защото златно-розовото сияние беше почти ослепително.Заби поглед в загадъчното нещо, което излъчваше сиянието и едва привиквайки към светлината, очите му разлчиха дворецът на Богинята.Наистина огромна сграда, която се виждаше от далеч, разбира се ако не пречеше сиянието.
Високи златни кули се забиваха в небесните простори над замъка, поне четири бяха различими от заслепените очи на Церемонялмайстора.Безброй красиви прозроци и тераси раделяха на части външната крепостна стена.
-Сега ще прелетим направо на входа, щом минахме през стражата няма да има проблеми.
Анариил изрече заклинание, отново на Сензар и двамата се вдигнаха във въздуха, тоест неркомансъра се вдигна във въздуха, все пак Архангела си имаше крила и заклинания не му бяха нужни.Анариил обгърна със лекото си сияние Екс Мортем и заедно прелетяха директно на входа на крепостта-дворец.
Двамата спътници влязоха през величествените арки обляни от златно-розовото сияние и бяха посрещнати от две редици ангели пеещи на Сензар химни във възхвала на Богинята. Пазачите на порталите през които минаваха се покланяха леко в светлосините си сияния с поздрава: Ник Нир'сет - Светлина на госта.След като Анариил прекара Екс Мортем през редица коридори, описани с различни ангелски фрески и отрупани с всевъзможни гоблени, изпълнени със стотиците символи на Небесната Йерархия, и чиновете на ангелските поделения и подразделения, както и огромното множество свети предмети, поместени на почти всяко малко и голямо ъгълче, от всяко коридорче или огромна зала, през които минаваха, се насочиха към вътрешността на двореца, към приемната зала на Богинята, която беше и нейна дневна (като оставим настрана че там винаги е ден и всички зали са дневни, независимо от предназначението си). Ангелите-пазачи на Портала пред Приемната Зала на Великата Богиня погледнаха от високия си ръст Анариил изключтелно въпросително.
- Какво момчета?
Те продължиха да го гледат.
- Водя К'хет ел Тул'си - специална покана ли очаквате да ви представя?
Тогава те се спогледаха и прокашляйки се извинително, отвориха пътя към Богинята.
Екс Мортем пристъпи като в унес през прага на приказно изваяната арка, съвършено изписаният свод на портала през който минаваше за пореден път, но без да спира да се възхищава от дъното на прокълнатата си душа на това божествено изкуство, произведено само от чиста енергия, звук и чуство, породени от ангелско сърце и глас. Тези архитектурни произведения, както и архитектониката на цялото Небесно ниво, бяха всъщност дела на съзнанието на самата Богиня и нейните многобройни, верни ангели. Мансъра стоеше пред простора на Приемната и зала изпаднал в шок от благоговение и някакво чуство на страхопочитание, което в неговия случай изключваше страха, защото нямаше от кого да се страхува. Пред него стоеше самата Тронна зала на Красотата и нейната трижди по-красива Кралица, облегнала се небрежно, както подобава на велика богиня, на собственият си лъчист трон от чиста бяла и златна светлина. Богинята светеше в свтлосини, бели и розови цветове, плътта и - почти ефирна, сякаш съвсем леко се докосваше до светлинният и трон, който беше широк и голям почти колкото легло и, и позволяваше да се излегне и слее собствената си светлина с тази на божественото си ложе. Ангели и Архангели летяха в пространството около трона и и пееха (отново и само, и единствено) на сензар - ангелският език, хвалебствия за Богинята "Кимет Кхами Халила" - "Слава на Любмата Богиня"
- Ааааа, Екс Мортем, радвам се че вече си тук, при мен. Добро ли беше пътуването ти насам?
- Да, благодаря, Богиньо.Нямам от какво да се оплача.
- Как се справи Анариил?- тя се ухили и намигна на Архангела игриво.
- Аммм..... Справи се както винаги.... Не ме остави да скучая по пътя.- гласът на мансъра прониза с иронията си невинният Архангел, право в светото му сърце. Той на свой ред се нацупи.
- Радвам се! - нарочно не забелязвайки нищо, Великата продължи - Тук си по много важна работа, нали?
- Ако под важна работа, разбирате срещата ми с моя Господар - да.
- Да, имено.Но аз отложих тази среща и сега сигурно си ми ядосан?
- На Богиня като вас, всяко същество е безсилно да ви се ядоса или обиди.
Явно тя хареса отговора му, защото звънкият и смях огласи залата и зазвуча в хармония с песнопенията, които продължаваха да се носят из залата в нейна чест. За съществото от земното ниво, за некромансъра, това беше истинска благословия, нямаше по-красива музика от високите тонове на нейният чистосърдечен божи смях...
- Добре, всъщност извинявам се за постъпката си, драги ми некроманте. Ний с вас се познаваме отдавна и не обичам да спъвам плановете на онези, които смятам за ..... близки по един или друг начин, но този път положението е извънредно. Имам известни съмнения относно плановете ви. Искам малко по-подробно обяснение за това какво смятате да правите?
- Щом самият ми Господар е позволил да отмени срещата си с мен, за да може вие да задоволите божествената си любознателност, то тогава бих могъл смело да ги заявя.Плановете имам предвид. Знаете за враждата ми с боговете, която трае вече няколко века.
- Знам.
- И за това, че досега силите ни бяха ... изравнени, или поне изравнявани постоянно.
- Дааа.
- В един особен, но динамичен баланс?
- Точно така, свидетел съм на това от дълго време.
- Както знаете, прескъпа ми Богиньо, дойде време, в което нещата се променят и то бързо. Време предричано отдавна от древните, вие самата разбрах, претърпявате част от промените, които започват да действат вече.
- Да така е! Чуствам се..... все по-добре! - тя отново се изхили кратко и светлината от тялото и заструи още по-силно.
- Имам нужда от всички възможни козове в моето тесте, за да съм на печелившата страна на края на играта. Затова отивах при Господаря ми, отивам за да обсъдим някои мои идеи.
- Какви идеи, Повелителю?
- Ами... прескъпа ми Богиньо, опасявам се че не бих могъл да ги споделя с вас, макар и да вярвам, че вие ще запазите неутралитет както досега, пред другите богове и мен, и не бихте ги издали. Очудващо е, но съм сигурен, че в Небесният свят новините се разпространяват по-бързо дори, отколкото там откъдето идвам аз.- Екс Мортем се огледа настарани и нагоре - все пак всички същества в залата освен Богинята, Анариил и той летяха пеейки, успявайки да изглеждат незаинтересовани от разговора - нещо, за което мансъра не би си заложил главата.
- Искаш да кажеш, че ще откажеш на Богиня?!
- Горчиво съжалявам за постъпката си, на свой ред бляскава ми Богиньо, но нямам избор.Съображенията ми са повече от разумни... и за жалост опасявам се, че и вие добре ме разбирате.
Мълчание заля Залата за пръв път, само един ангел твърде унесен в пеенето на божиите имена продължи да дърпа струните на малката си арфа, докато не разбра, че всички хвъркати го зяпат осъдително, задето не оценява драматизма на момента (а всъщност, че действително не е слушал разговора). Той се смути и преустанови нежните звуци на небесният инструмент.
- Разбирам, уви!Добре да бъде волята ти, неркоманте! Но искам да знам нещо друго, нещо което отдавна ме гнети, ако може да се каже така, за моето състояние на божествено любпитство.- невинната й усмивка размаза Церемонялмайстора.
- Да, ще отговоря на каквото пожелаете, прелестна Богиньо.
- Макар да следя историята ти, откакто започна тези ....мм боеве с другите богове и да знам официалните ти мотиви за враждата ти с тях, не мога да повярвам напълно, че някъде там дълбоко в теб, не се крие един по-простичък и личен мотив. Някакво желание за отмъщение, на тез омразни за теб гиганти от висшите светове, не се ли спотаява в сърцето ти, скъпи ми стари приятелю? Поне това ми дължиш като информация, прди да хвърлиш света отново в хаоса, от когото някогоа първият Един го е отървал! - гласът и бе мил и нежен, успокояващите му игриви вибрации проникнаха в тялото на некроманта и събудиха стари спомени...
Некроманта въздъхна, погледна надолу докато англите подхващаха отново плахо песента си, тихо и плавно, сякаш за да му дадат нужното успокоение с храмоничните си мелодии, на този инак толкова омразен Сензар. Церемонялмайстора се зарови в горчиво-сладките си спомени и обърна бавно помътнелият си взор към Богинята:
- Спомням си... да! Спомням си. Неща, които се старая да не помня.Твърде лични и болезнени за да бъдат правилните мотиви за едно такова велико дело като това.
- Коя мотивация може да е погрешна, когато става дума за преобръщане на световният ред?- тя пак се ухили благо и обезоръжаващо.- Светът никога не е бил особено добре подредено място, скъпи ми К'хет.
- Отмъщението, Богиньо, отмъщението не е онова, което желая да ме води.Но в края на краищата признавам, че и то се е вселило дълбоко в мен. Макар и вече далеч да не съм човек в истинският смисъл на думата, много човешки неща са се вкоренили в немъртвата ми плът и прокълнатата ми душа. Проклятието дори.... дори то не е онова, което... Аз съм си виновен за него. Но отмъщението ми, то би било сравнително справедливо. Ти самата, Богиньо можеш да видиш цялата поредица от събития, която ме е довела до този момент. Всичко, което води до враждата ми с боговете.
- Искам от теб да го чуя, от твоята уста, от изстрадалата ти душа. От сегашното ти ниво на съзнание. Искам да знам за мотивите ти от началото до сега, но от този момент.
- Ваша Велика Сияйност иска да знае всичко, явно. - за миг мансъра се поусмихна.- Така да бъде, прескъпа ми Богиньо. Но бъдете готова да чуете нещо ужасно, нещо за което и вие дори самата не сте била осведомена... поне не навреме.
- Ооо, вече дразниш любопитството ми, но чак такива тайни, никой няма от мен....Както и да е, да видим къде ще ни отведе разказа ти! - тя се излегна удобно и светлината и се сля с тази на лъчистото ложе.

Raziel-Champion of Free WIll