Втори дубъл / Религия и мистика / Вампири

Вол.2 (т.е. - с каруца, теглена от два вола)

Всичко бе нагласено и премерено за утрешното пътуване. БДЖ отпадна като вариант, защото въпреки информацията от сайта им, когато се обадих на "Информаиця" ми казаха, че влаковете за Пловдив са други и са по 13лв и 30ст. Станах аз във тъмнината, грабнах кирка и лопата, яхнах шарения пуяк и заминах за Во..ъъ.. Пловдив. Или по-точно се отправих към мястото, където щях да чакам добри люде, тръгнали към Тепетата и желаещи лаф-компания за пътуването. Уви, както се оказа по-късно, това бе лош ден за българското стопаджийство. Дори конкуренцията не сполучи. Реших, че няма смисъл да чакам и ще отида с автобус. Качвам се на автобус N5 да ме закара обратно в цивилизацията и отидох до най-близката автогара. Оказа се, че от там автобуси за Пловдив не тръгвали. Реших - още имам време да хвана едон от онези влакове - лелката беше казала, че в 10:10 тръгва първия. Взех едно такси до гарата и бях там в 9:55 Отпред бяха спряли няколко броя автобуси 280 и 94. Помислих си, че са предназанчените да откарват хората до Септември, откъдето те да си взимат влак. Влязох да питам на информацията кога е следващият "влак с автобуси" за Пловдив и ми казаха - 13:40. А! Отивам отвън и питам шофьора на първия автобус - за Септември си бяха. На бегом отивам да си купя билет и казвайки на лелката зад гишето какъв билет искам й подадох 20лв. Оказа се, че билетът всъщност си е на нормална цена - 6лв. Зарадван грабнах листчето и изтичах нагоре по стълбите и навън до автобусите. Качих се в първия и след няколко минути потеглихме. Почувствах се малко странно, че 280 ще ме вози извън София, но скоро свикнах с мисълта. По пътя спирахме на няколко пъти за да се събере колоната, а ня едното изчакване спряхме до някякво мотелче, където имаше и павилионче за кола, бира и закуски. Един Амстел и две вафли по-късно се качих в автобуса и продължихме. Минавайки през едно село пак српяхме за малко, за да може шофьорът ни да се възползва от топ-офертата на деня: Доамти по 25ст/кг! След това вече стигнахме до Септември и се запътихме към влака. Познатата картинка: Всеки пита кои вагони за къде са, но за Пловдив си отиваха всичките. Бая почакахме да тръгне влака, но след това за около 40мин стигнахме Филипополис. Слязох и разпитах на информацията кога най-късно на другия ден трябваше да хвана влака за Септември. 15:40. Така да бъде. Но когато на другия ден дойдох на гарата за да се кача на въпросния влак, се оказа, че такъв нямало. Вече не се практикувало прекачването с автобуси. Имах два варианта. Автобус или прекачване с влакове през Карлово. Знаейки че второто ще ми отнеме 6 часа, предпочетох първия вариант. С малко лутане по жегите и много питане намерих автогарата, откъдето тръгват автобусите за София. Взех си билет и се качих... сякаш влязох в сауна - вътре бе непоносима, застояла жега. Погледнах часовника си - след пет минути трябваше да тръгнем. Слязох, изтичах до павилионче и си взех 1,5л хубаво, отлежало Девинско. В първите пет минути го използвах за охладител, но в последствие го изпих. Когато излязохме от града вече се дишаше, заради отворените люкове и високата скорост. След два часа и половина си бях обратно вкъщи пред компютърчето.
Това бяха премеждията ми по време на второто Велико Пътешествие...

Лорд Носферату