8.00

Започна той, Този ден работен, скучен,

Отправих се към работната си стая, взех си едно кафе от Партийният СЕкретар който спи в Мазето на ТЕЦ-а,

8.05
Бях в стаята...повъртях се няколко пъти с небрежни погледи огледах стаята...гледах известно време през прозорчето да видя що свини шетат доле нейде между портите на ТЕЦ-а. Що за изроди са се завъдили портите. Имаше цял отряд от "Пенсионерията" Пенсионерски Войски които маршируваха между Фашагите и ТЕЦ-а...

8.10
си седнах на задника и прегледах задачите ми за днес,
1. Калибрация на Чорапите и Текстилни работни одежди на Песоналът обслужващ Санитарният Възел и иснпектори по хигиена. Достигане баланс между облеклото с тонусът на настроението на работниците, Всякакви нюанси на червеното са позволени. Други основни цветове и тяхните нюанси строго забранени
2. Обеден Преглед на Турбините и контрол над изпаренията
3. Дневен Отчет на произведената електроенергия
4. Да се закупят Тютюнови Изделия от тип "Малборо" за Другарят началник Тодоров от Кореком
5. Да се измери Волтажа на Фазомерът висящ над Тоалетната.

Днес ще е труден ден,

Започнах със задачите цял ден без почивка, свърших ги освен последната...
Тя беше възпрепядствана,


...19.30...
Влезнах Ай в Тоалетната с славният ми Кафяв Костюм, готов за жестоки сражения и драми с Фазомерът. Приготвен, фанатизиран и смаян от Тоалетните аромати се нахвърлих връз фазомерът висящ над тоалетна номер 10 в края...Извадих си Волтомерът и премерих волтажа...Без да искам ме хвана ток от Тоеалетната хартия и паднах назад. Строших една врата и се озовах на едно балконче което се намира от страни на ТЕЦ-а.

Свестих се...погледнах връз балкончето и що да зърна.
Донята Простираше престилките на Баща си зад Фашагите...не знаех даже, че има простор и двор това заведение.

Косата ми беше по-невероятна от всякога благодарение на наелектризираната дупе-папир, гледах Аз...как с замах слагаше престилките...
Загелдах се влюбено опиянено...и реших да запаля един мелник,
запалих го и в захлас дърпах и изпусках пушек. Беше красива картина.
Смрачаваше се...имаше бегла, златиста, красива слънчева светлина която всякаш отпътуваше с всяка отброена минута...правеше впечатление, че все едно не ще изгрее пак, последно сбогом.

А донята простираше, спокойно и непокътнато. исках да спра времето и да гледам...да я гледам без тя да го знае....без да я тормозя с присъствието си.
Да я видя като е сама как се държи. Една моя мъдрост, когато човек е сам тогава той е най-чистият пример на характера и личността си който може да даде.

20.00
Беше време да тръгвам...чуха се сирените за край на работният ден.
Те нарушиха спокойствието на тази картина. Отплеснах се от нея и се запътих към изхода....оставих фазомера на мястото си оставих доклад, че има прекалено голямо напрежение по него. ПРиготвих се духом за срещата с донята в Фашагите...Не бях галден исках само да я видя, при това положение бях решил да си взема само една боза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите