1. Май.1956 / Религия и мистика / Вампири

Репортерът от Дума, тресна с нос по масата и рече
"Господине престанете да си бъркате в ушите ами разкажете!"

И Ай продолжих с моята история...
Ходих ис Люлин Сити този прекрасен ден, Бях с едно светло синьо сако, синьо-бяла риза, Синьо-бяла вратовръзка, моите легендарни 100 годишни бели кецове, светло сини панталони и прическа тип "Мале от къде са хванали този"

Реших да изпуша 2-3 Мелмака (Мелника) в Кварталната Люлинска Пушарня "Мустака с ММ 100s"...с леко танцувална стъпка влезнах вътре и седнах на маса номер 10 в един затънтен ъгъл на пушарнята...там имах изглед, към улицата и минаващите Москвичи и Лади,
Поднесоха ми Тютюн със Сирене на ниргиле...сложиха въглените и почнах сладко сладко да си дърпам...
решавах кръстословица на масата и в цялото това спокойствие ЗЪРНАХ моята Любов Доня Клодия, Тъкмо бях забравил за нея...(носех си подметки от ботуши и Майонеза на КРаси за обяд да не ходя в Баничарницата, за да не ми се къса сърцето, като я виждам) Не можах да повярвам на такоз чудо! Не беше сама, Беше с Баща си и Брат си Армандо! Малко на жена ми замяза ама от сиренето ще да е, като Соц-Рамбо номер 1 отворих просореца и изкочих...приземих се на една паркирала Волга...с светкавични движения ислетях по улицата...говореха си нещо отпред, нещо от сорта
"Тате какво ще кажеш да зарежем баничарницата"
Това ме шокира...онемях...посинях но после посмях да ги спра и изкрещах
"ГРАУ!"
Те се обърнаха стреснати Дон Некросмусолини извади един прът и като истински Айдук го даде на Армандо,
Той успешно ме сви, като "постави" прътът в слабините ми, със замах...притесних се за Мелника който ми беше в десният джоб Олеле ДЖА! Ако е нацелил мелника ще се кастрирам!...но за мое облекчение се оказа, че само съм оставен без поколение...
20 минути по-късно излязох от кома и се напътих към пирогоф,

О мъка!