Първо дойде небето..... не, не беше небе, беше просто някаква синя мъгла, която се разхождаше пред очите на мансъра....."Очи?Какви очи?"-Екс Мортем вдигна ръце и се хвана за главата, странното е че успя.
-Някой вече ме очаква.... щом толкоз бързо формирах тялото си, в тоз недовършен свят!Хъм, забавно, добре е да имаш покана от боговете!-усмихна се лекичко на себе си.Погледна надолу-неговото долу, спрямо тялото му и се изцъкли уплашен от безкрайните сини дълбини "под" краката му-Ох бога ми... не е най-добрият момент да си спомням за аерофобията ми......-Плесна се бързо по челото и шляпащият звук се разнесе из безкрайността.-В името на Чистата Смърт, защо си спомних,аааааааааааааааааааааааааа......... -полетя главоломно "надолу" към нещо, което явно още не беше земя, но скоро можеше и да стане.
-Нгхах нарада!Смърт и Разложение!!!Да се благославям в нещастното зомби некрофилско..-поради привичната си слабост да изговори няколко реплики и две три лични впечатления за книгата за оплаквания на Съдбата, в която всъщност се стараеше да не вярва особено, преди да действа съобразно зародилия се проблем, Жреца зажестикулира безпомощно из синеещата мъгла и размести известно количество въздух докато опитваше да намери подходящото заклинание за "ходене по въздуха", "летене", или бог знае какво. -АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!-явно нуспешно.Продължи да размахва крайниците си панически, а лилавата му пелерина плющеше над него като знаме на кулата на висок замък.
След още няколко мига на безсмислен ужас, съзнанието му реши да се поуспокои само и да мисли за пръв път от цяла вечност насам .... и то трезво.
"Хъх, то бива забрава, но тоз път надминах себе си!"Съсредоточи се дълбоко навътре, затваряйки отново очи и каза:
-Нека бъдат облаци!- и облаци изникнаха около него навсякъде
-Нека бъде Слънце!- и биде Слънце....
-Не, Смут и Безумие... не под -над мен!!!-Слънцето се придвижи плавно над него в далечината и заблестя ярко.
-Добре ще е и да спра да падам!!!Все пак още няма и Земя дори....-няма НАКЪДЕ!-Изломоти раздразнено на простора от небе и облаци пред себе си и при това съвсем навреме,защото се беше насочил право към центъра на един дъждовен облак. Изведнъж се заби рязко в нищото под краката си и усети как вътрешностите му(които не беше използвал отдавна и беше забравил че съществуват, за негова радост) се качват в главата, стараейки се да видят света през неговите очи.
Поизтупа се по навик и пожела да се образува златна пътека под краката му, криволичеща между облаците изгубваща се в синьо-белият безкрай пред него.Разбира се това бе елементарно, дори не му се наложи да щракне с пръсти.. макар и да замахна, заради красотата на жеста.-Жалко че няма кой да ме види.Да се твори свят си е отговорна и престижна работа....Добре е че боговете вече не могат такива неща!-ухили се полузлобно.
Разнесе се гръм от светкавица, а после блясък от гръмотевица и в иначе спокойното пространство пред мансъра се раздвижиха светли синкаво-зелени точици леееко жълтеещи на моменти.
-Все ще се намери кой да ти развали удоволствието .....-Повелителя на Рововете зарови ръце в подмишниците си скръствайки ги на гърдите и затропа нетърпеливо по златната пътека, убивайки цялата триумфалност на небесното явление, което се случваше пред отегченият му поглед.
От тази мъгла се заоформя някакво човекоподобно тяло, цялото пръскащо светлина,разбира се без особено въображение- небесните създания светят само в бяло и златно, можеше да се каже че отдавна са си писнали естетически едни на други, но нямаха избор и трябваше да поддържат йерархичните си окраски.
Кълбото от светлина просветка два три пъти по-силно и в един неочакван от никого момент бе погълнато от хуманоидната фигура, на която принадлежеше.Някакво божествено сияние все пак беше останало около съществото и то каза:
-Здравей К'хет ел Тул'си!В Двореца на Богинята вече те очакваме.
-Всичко това е много мило многопочитаеми ми Вестителю Анариил, но преди да свия към нейния чертог имам друга работа да свърша......Между другото не ти ли писва все ти да ме посрещаш?
-Отдавна мансъре, отдавна ни е втръснало да играем ролята на вестоносци или портиери пред Небесните селения и да посрещаме някой и друг заблудил се мистик....-блестящукащата фигура прокара ръка през лицето си и небрежно я спусна надолу с особено грациозен жест, от който се четеше лека божествена мъка, с елементи на пресилен драматизъм.Явно Божественият театър започваше.....-Както ти сега К'хет, но поне този път си поканен официално и си длъжен да ме последваш до приемната зала.
-Стой на място!Както казах-имам друга работа да свърша преди това-мансъра се приближи до Вестителя и му прошепна в ухото,въпреки че бяха напълно сами в таз небесна пустош-Имам среща с моя Повелител,много важна среща!
-Тя е отменена.Нейно Небесно Превъзходителство узна за нея със своят всевиждащ поглед и уреди Повелителя да те приеме по-късно.Сега ще говориш с Нея.Не се дърпай деее, знаеш че е важно.-почти умилително изговори Анариил, Екс Мортем не можеше да си криви душата-тез създания го вбесяваха, но и обезоръжаваха като му се помолят така.Обичаше да ги слуша как скимтят молейки се да бъдат последвани към отвъдният дом на господарката си за да не ги сполетят санкциите на Божествената Теокрация.
-Жалък архангел си ти Анарииле, жалък... Но все пак си ми достатъчно симпатичен, води ме тогас.
Архангелът усети, че това беше повече от обида и се сепна премигвайки странно, но бързичко придоби сила на духа и изцвили нещо на ангелски, до такава степен неразбираемо, че и самият Екс Мортем се опули като внезапно оглупял и челюстта му почти се откъсна от черепа.Изненадата беше голяма.Архангелът не спираше да цвили със заглушителният си писклив гласец, а мансъра се сви на топка запушвайки ушите си върху златната пътека.
-Безумецо, какво правиш?В името на падналите богове, защо крещиш на Сензар?Нямаш ли си по- пряк проход към Двореца....
-Е...-спря вдъхновено с вдигнати ръце архангелът-исках да ти покажа мощта на древният ни език...Ако беше почакал още малко, щях да те прекарам през всички нива на божественият ни свят-нали разбираш, туристическа програма-добави гордо усмихнат,-само за канени гости!-и опит за злобна усмивка от ангел(забавно, а?).
-Имаш характер напоследък Анарииле...и то вироглав.... ъъъ явно някои събития са твърде далеч.... еманациите на Богинята още ли са съсредоточени в Нея и прякото й влияние?
-От известно време, поне от ваша гледна точка,така де човешка, нейното влияние е доста силно ...но...
-Какво но?!
-Някак не се усеща промяна в Нея самата,а просто разпръскване на силата й-експанзия..Нашата Богиня се разширява.-Архангела издигна тялото си на три педи от земята и сключи длани в молитвен знак, подхващайки отново нещо на Сензар, тоз път значително по-тихо.
Еск Мортем го погледна,а архангелът се молеше...Мансърът се намръщи-Анариил продължаваше да цвили без да пречи никому....Жреца замахна да го удари леко и ръката му мина през ефирното тяло на ангела .
-Знаеш ли колко тежко се наказва агресивно поведение срещу молещ се?Добре де, така да бъде, следвай ме по таз пътека.
Тръгнаха по златният път, като на места им се налагаше да прелитат над облаците, нещо което Анариил трябваше да стори за некромансъра,защото реалността в която бяха вече принадлежеше на предните области на света на Богинята, а не на съзнанието на Екс Мортем, макар все още да можеше да прави някои трикове, все пак всеки свят беше просто ниво от единното съзнание, мансъра владееше добре съзнанието си.
аз казвах, че далеч нищо не е свършило ... всичко едва сега започва
|