|
тенкс а лот , ми френ..ще ти върна жеста с нещо класическо:))Лорда ще продължи този разказ или поне така обеща днес
Някъде, в едно забутано мазе, намиращо се в покрайнините на Некрополис дежуреше стражникът Рут Вилес. Мазето всъщност беше замаскирано като помийна яма а от това на Рут не му ставаше по-спокойно. Чувстваше се по-самотен от обичайното. Дали заради екзекуцията състояла се преди няколко часа или защото хората си имаха работа извън този квартал, но все едно мястото беше повече от тихо и някак депресиращо опъваше нервите на дежурния, който сега би бил щастлив дори ако избръмтеше някое насекомо. "Пародия", помисли си Вилес-"животът е пародия"... Вчера бе толкова хубаво с Айриин седнала в скута му и всички приятели в кръчмата... бардът Аморих неуморно подръпваше струните на арфата си, творейки поредния си шедьовър, тъмно пиво се лееше като пролетен дъжд... нямаше самота.
После пристигна Джотун и преустанови празника му с думите:"Великата те вика. Утре по първи петли... бъди Там!".
Даа, от организацията не можеше да се измъкне човек с празни оправдания. Заповедите са заповеди, за да се изпълняват точно...
Вилес се сепна и се озърна стреснат. Причу му се звук, а внезапния шум винаги предшестваше нещо неприятно. Подозренията му се потвърдиха, когато една ръка легна върху врата му и го стисна. Чу се изпукване, сякаш ковач трошеше орех в дланта си. После един чифт зъби се впи във врата на умиращия пазач.
Лорда весело разстърси глава. Тез войничета му се струваха от тъпи по тъпи. За съжаление обещаната тръпка при освобождаването на Клоди се губеше. Осемнадесет човека издъхнаха в ръцете му, без даже да го видят. "Търпение му е майката"-бе личната философия на сравнително младия вампир и тази философия, като че ли му обещаваше дълго съществуване. Чевръстите пръсти намериха необходимия ключ за почти отрицателно време, след което Носферату се запъти към зарешетената врата. Колко ли още оставаше? Вратата леко изксърца, за което вампирът прокле всички познати му богове на късмета. Някои от древните бяха овладели минаването през решетки, призрачния му приятел също си имаше своите начини да отиде където трябва, но Лорда вършеше всичко по правилата на крадеца. Отнякъде замириса на телекинетична магия. Вратата се тресна сама, още преди Носферату да направи и една крачка в отсрещното помещение.
После беше светлина. Ослепителна, тежка, всеобхватна, проклета светлина! Компания му правеха трима магьосници, материализирали се сякаш от нищото и една купчина теникя, която сигурно тежеше повече от човека, скрит под нея. Единия от маговете понечи да каже нещо, но вампирска ръка скъса всичките му гласни струни-немъртвия беше използвал стената като трамплин и сега се намираше в центъра на мелето. Металният замахна към него с двуострия си меч - един особено подъл и мушкащ удар, разпори въздуха там, където преди миг бяха гърдите на лорда. Магьосниците припяваха архаични заклинания. Едното май бе въздушна магия. Проклети мухлясали копелета...трябваше да свърши първо с тях, а рицарят щеше да е за десерт. Приклякване, крачка две-три-готовност за ъпъркът... Челюстите на мага изхрущяха, когато зъбите му станаха на парчернца, но точно преди това той изрече последната сричка и докато главата му удряше тавана, силен токов удар покоси спасителя на Клоди и го отхвърли назад. Последният имаше известна издръжливост към подобни неща и след секунда беше на крака. Кратък оглед на помещението - не помогна особено: магията за светлина още държеше и не му разкри нищо, което да не можеше да долови и чрез слуха си. Устременото дрънчене на два метра от него, съпроводено от едва доловимото свистене на въртящ се меч, подсказваше, че паладинът се готви за някаква сложна и безмилостна комбинация от сечащи удари и сега набираше инерция. Древните фрази долитащи от ляво бяха пропити с нарастващ ентусиазъм - сигурен признак, че заклинанието е към края си. За следващия миг събитията се стекоха по-бързо от мисъл-заклинанието свърши... Лорда усети как въздухът се затопли, сгъсти се и натежа. Вдиша, но това само измъчи немъртвите му дробове. Преди задухът да започне да влияе на възприятията му, и той се затича към магьосника, възнамерявайки да прекрати своите страдания, слагайки начало на неговите. Но горящите му гърди му позволиха само да преполови разстоянието до мага и да се строполи като чувал с тикви върху мраморния под. Рицарят, въпреки размерите си и набраната скорост, успя да пренасочи смъртоносната си серия към новото местоположение на падналия вампир. Времето сякаш отново замръзна-ярост и решителност изпълваха очите на бронирания касапин. За последен път надигна тежкия си меч, преди и той да се строполи, подсечен като житен клас. Новодошлият намигна едва забележимо на Носферату:
"Тенайистелин, друже...нека видим дали ще те изравня по брой убити!"
Тия думи вдъхнаха нов смисъл в благородническата глава и въпреки задушаващата жега, Лорда се изправи като котка. Противникът му, убеден, че паладинът ще свърши работата си, сега неуверено отстъпваше, докато не опря гръб в стената. Там намери края си, покривайки плочките с кръвта си. Бен Андре още си играеше на котка и мишка...явно досега не бе срещал толкова забавен противник из лабиринта и не искаше всичко да свърши току така. Рицарския меч бе вече нащърбен от удари в пода, но така и не улучваше пъргавата немъртва плът. Носферату побърза да отвори врата, току виж влязъл малко чист въздух след, което се облегна на решетката, главно защото нямаше друга работа. Запълни си времето с втория магьсник, чйто пръсти потрепваха, тъй като в него бе останало най-много кръв. Скоро всичко свърши-след петото си падане, Тенекиения войн изпусна оръжието си, мускулите му го предадоха и не можа да се надигне повече.
"Убий го, какво чакаш?"
"Мисля , че жив ще е по-полезен Майлорде. Ай енд Ай смятам да го разпитам" - ухили се весело Бен.
Носферату се усмихна и пое с пълни дробове сравнително влажния и блажено хладен въздух, дошъл от съседната стая.
"Нищо няма да знаете от мен проклети, нечисти спамери..."-изхъхри беззащитната жертва на Бен...
"Айде бе"-Бен вече махаше шлемът му-"Научих наскоро един трик-след като те убия ще те направя един от нас..понеже още не съм се специализирал в тази област, ще е болезнено и няма да просъсществуваш дълго..алтернативата ти е бърза и спокойна смърт"
Зад ненавистта и надменността в очите на рицаря проблясна страхът. Не посмя да рискува и набързо обясни как стоят нещата в подземието.
"Следващата стая има две врати... минавате през дясната. В края на коридора е стаята, в която ще намерите каквото търсите."
Бен поклати глава и се усмихна гадно:
"Защо? Какво би станало ако тръгнем по лявата?"
"Сам ще разбереш, проклетнико"- задави се със собствената си кръв паладинът и издъхна неспокойно.
Носферату си чистеше окървавените нокти. После повдигна въпросително глава.
"Е?"
"Никакво "Е" май брада!-Минаваме през лявата врата"
"Ако пък ни е излъгал? Защо да не минем по дясната? Итуицията ми подсказва, че той ни преметна"
"Минавай откъдето искаш-Ай енд Ай сме наляво."
"Все пак съм любопитен и ще видя какво има вдясно - подсмихна се благородника - Ще ме изчакаш ли пак тук ако я намериш пръв?"
"И ти ще сториш това за Ай , нали?"
"Иска ли питане?"-гърбът на Носфератии се отдалечи към упоменатата посока.
|
освобождението [re: necrossumus]
