През туй време в лагера на Чистата смърт

Екс Мортем седеше на трон от бял камък изсечен в малката скала на Хълма на Забравата-кръстен по последната степен от посвещението му в тъмното изкуство на Новия Живот преди векове.
Новия Живот беше религиозна формация от магове и жреци на древни и по-нови култове или магически практики, които се подвизаваха в социалния живот на Некро Полис като мистично учение усъвършенстващо религиозните доктрини, които се считаха за ортодоксални и бяха официални.
Разбира се малко бяха истинските притежатели на Познанието, което беше всъщност не една добродетелна и свята религия (както изглеждаше) , а възпорочен некромантски, магически път за усъвършенстване на възкресителните и аниматорски дела на древните.Той включваше всевъзможни кървави и дивашки ритуали. Екс Мортем като главен жрец знаеше, че тези практики са остарели и вече служат по-скоро за шоу и безсмислена показност пред самите братя от Новия Живот на тяхната жестокост и евентуално магическа сила.....
Всъщност идваше нова ера.... силите които поддържаха света вече не можеха да го държат по този начин.... промяната идваше от огромното струпване на психична сила в няколко точки, които представляваха някои посветени от сектата на Новия Живот и някои други тайни ложи, които нямаха официално признание.Разбира се най-силното средоточие на магическа сила беше самият главен жрец на официалната религия.
Седеше и блъскаше с меча си по каменната маса пред него....
Мислеше....
-Толкова много неща за правене и толкова много време да ги свърша...
Откакто станах вампир и смъртта ме взе без да ме отнема от светлика на света, единственото за което съществувам е да поддържам света цял и да се самозалъгвам , че това ми харесва....
а някога се радвах на безсмъртието, на властта която даваше илюзията за непобедимост и не по малко на безумните нощи изпълнени с безмислени кървави въздаяния за боговете, които почитах в човешката си слабост.....
страстта по мига когато усещах душата си изкупена с поредната река от кръв собственоръчно проправена в нечия невинна плът.... бясната надежда, с която поглеждах кръвожадните богове, които ме бяха сторили хищник.... заради един малък човешки грях.... в който дори не вярвам..
Слава на Мен дойде денят когато се примирих с вечната си греховност ... тогас избрах за последно своя път... той няма да ме доведе до изкупление, но изкуплението не би дошло дори и ако играех по правилата.... боговете не обичат да бъдат заблуждавани с неискренно смирение ... а моето винаги е било такова.Изборът ми обаче обрече вече целия свят на тлението, в което жалките му обитатели веч отдавна се намират.... столетия изминаха откакто отцепих лъжливите богове от творението им.... хехехе а нещастните овчици, на които сега съм господар и явен и скрит мислят че това е за добро....Хах Безумци, безумци в собственото си невежество, те никога не са знаели какво обожават във лицето на Колинар Вликия , Зууматаримупочтил Светлината на свта или Пансулимей Поглъщащият свтовете ...... аз всъщност спасих света от постоянната му погибел ......... а сега, сега дойде времето да изкупя себе си пред самия себе си ..... а за това ще избирам за втори и наистина последен път...

Нека света се превърне в моя жертвена клада .......... а боговете уплашени пред моята мощ , в безбожният ми пакт със Чистата Смърт ,която не знае що е господар ще стенат в безплътните си мъки задето някога се противопоставиха на моята скромна надежда , която те не заслужаваха.
Нека гледат как могъществото им се гърчи в напразни опити да спаси онова , което е тяхно, онова което представлява техният дом и единствена възможност за безначалното им съществувание....Това им същесвувание е поставено под въпрос, винаги съм искал да разбреа дали боговете съществуват защото са почитани или биват почитани, защото съществуват...
Сега моята война ще навлезе в естественият си край, който отдавна чаках .
Събитията, които се случват в тоз момент нямат прецедент в историята..... това ще е едно грандиозно представление, което обрича космическия цикъл на абсолютната колизия... вече не ще има завръщане на ерите.... времето ще бъде тотално променено в начина си на движение, а древните пророчества ще трябва да се пренапишат, защото не ще бъдат верни за идващите епохи....
Хахахах , линията на времето най-сетне ще се разгърне и ще придобие нова посока..... ии това ще бъде ултиматната свобода
Екс Мортем стана въодушевен с един единствен отскок от трона си и стегна хватката около ефеса на Фростморн-меч който беше отнел от един от лейтенантите си, на име Артъс
тогас въпросният лейтенат доприпка с верният си омършавял (между нас казано оскелетял кон) и докладва
-ОООООООО Велики жрецо на ордена на Новия Живот и (тук снижи глас поставяйки немъртвата си побеляла далн пред устата си ) на секретната ложа на Чистата Смърт, повелителю на Некромантската Зала и Рововете на Безбожните ритуали, Вседържителю и Господарю на Некро Полис и Церемонял майстор на Вампирските Палати ..... хъх .. хъх .... хъх -задъха се немъртвият нещастник.
-Да да, колко пъти съм ти казал да ме наричаш само Велики Жрецо и Церемонял Майсторе.... или Екс Мортем- ако е толкова важно , че не можеш да кажеш четири думи на крът..... Какво има , изпуснах Фростморн заради тебе...
Немъртвия рицар (Артъс беше такъв) погледна припряно и с определени нотки на тъга и копнеж към бившият му меч.... Този меч бе всъщност причината за присъединяването на рицаря към войските и реда на ордена на Великия Жрец и Церемонял Майстор..
-Артъс.. ..... .Артъъъс......-ДОКЛАДВАЙ!!!
-ъъъ да да ...... ООООООО Велики ........Екс Мортем , моите скелетни шпиони ми рапортуваха , че са проследили Приви , що за име в името на Чистата Смърт е това ........ ъъъ така де въпросният безплътник, който разправят искал да прави разни работи с вампирските Палати и реда, който цари в тях...
Май на Апостат избива.....
-Не, той не е Апостат.Той е ....стара дружка, която просто е решила да ми помогне по ..ммм нетрадиционен начин-Екс Мортем се усмихна загадъчно, загледан към залеза който се спускаше над Некро Полис и руините му потънали в хилядолетен прах.
-Ааа , както кажеш ООООООО.... ъъ да, Велики некроманте..-Артъс усетил посредствеността си в умението да се изразява високопарно и едновремено с това достойно смислено посърна и склони глава пред невидимата но усезаема духовна мощ на събеседника си....-тада продължа де.. Проследили са го не забелязано до едно особено място където го чули да говори но не го виждали нито виждали събеседника му.... Просто го усещали с немъртвите си способности.Явно е отишал при някой, който е свързан с опитите му за ъъъъ ... знам ли за какво ......аа намеса в делата на Вашия Палат ОООО Велики Некроманте.Какво да правим?
-Нищо.Той ни е нужен.Сам, скъпия ми стар приятел не знае каква централна роля има в последното разбъркване на заровете.
Ако дойде и се опитва да се срази с някой , не го наранявайте нека да ползва телата си доколкото му е възможно.Важно е да присъства в материалната реалност колкото може по дълго.Той е част от тези сили, които причиняват дисбаланса в света и по този начин ще помогне на безумният ми план, с действия и присъствието на магическата му сила в материята на това проявление.
-ООООООО.... както и да е... та значи той вече се е сразил с Вампи и тя го поступа едно хубаво.....май не му е подействало добре-рицаря се снижи малко като да избегне удар от нечий просвистяващ наблизо меч, домогващ се до възбялата дългокоса глава на преданият войн... удар с меч не последва....
-Ехх -усмихна се още веднъж този път подмолно или ..... самодоволно- скъпата ми щерка му е завъртяла главата а! ммммм тя умее повече отколкото той предполага, но той пък е всъщност е като един неотворен подарък поднесен от пратеникът на враговте -никога не знаеш какво ще покаже, какво всъщност ще се случи след отварянето му....
С него шега не бива... разминало се е с малко поражение на временния ни планински стан, но следващият път когато нападне трябва да се укрепите повече-може да не е сам и може да призове скритите си сили, които малко от позалите ги, са оживели ....
Екс мортем се загледа към последните лъчи прорязващи далечните възвишения, които всъщност представляваха безцветни почти каньони набраздени от времето по един гротеск начин, наподобяващ гърбината на гризли.
Артъс кимна и погледна Некроманта, примигна объркан, пак примигна въздъхна (по скоро наподоби това човешко деяние) и се обърна за да се насочи тромаво към местоназначението си....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите