Целият ми живот се върти около пълнолунието.По време на пълнолунието усещам истинският вкус на храната на живота,чувствам се свобода,имам право да решавам,да бъда такава каквато съм.Дори с отварянето на малките си бебешки очи аз бях върколак,още с появяването си аз усетих напрежението и трупката от това да бъдеш върколак,върколак до мозъка на костите си.Бях родена на пълнолуние и може би точно за това аз се чувствах повече върколака от който и да било друг.Докато за останалите върколаци тяхната съдба (насулствена или по рождение)им беше в тежест,пречеше им да правят това което искат,пречеше им да са нормални.За мен нормалното бе съм върколак,аз не се борех със себе си,не се опитвах да бъда някой друг,не се криех,не странях от никого.Бях просто върколак каквито са моите родители и по-голямата част от роднините.

тялото-тленно,душата-неустойчива
съдбата-загадъчна,славата-невярна
Марк Аврелий