|
Когато всичко съществуващо се е разтворило в Небитието,все пак остава да съществува нещо Нерушимо. Това е Великият Космически Принцип, безпричинната Причина на Битието, която след "свиването", отново ще "разгърне" Вселената.Както след загасването на огъня,след разтварянето му в Небитието остава "принципът на огъня", който прави възможно повторното появяване на огъня.
В древните индийски писания,на този велик божествен Принцип или Закон е дадено названието "Парабрахман". В началото на периода на действеността се извършва разпространение на това Божествено начало и видимият свят става краен резултат от дълга поредица космически сили,последователно приведени в действие. Също така когато настъпва връщане към пасивното състояние,се извършва съкращаване на божественото Начало..
Всички древни народи са се покланяли на това Единно Божествено Начало под различни названия, съответстващи на всеки народ.
Този вездесъщ,вечен,безграничен и неотменим Принцип надвишава възможностите на човешкото разбиране.Той може само да бъде смален с човешки изрази и сравнения.Ето защо се счита,че всякакви ръзсъждения за него са невъзможни.Така Сократ се отказал да обсъжда тайната на Световната Същност.Абсолютът е безкрайност,затова всякакви разсъждения за него неизбежно ще се окажат негови ограничения.Величието и Красотата на Безкрайността не се вместват нито в нашите ограничени представи,нито в нашите термини,и те трябва да остават в пределите на Неизказаното.
Парабрахман или Абсолют е чисто философско понятие-принцип , закон или начало, върху което се гради Битието и Небитието на Космоса. Но служителите на религиите са персонифицирали това философско понятие,като го преиначават в идеята за "Единния Бог"- "Творецът на земята и небето". С такова смаляване това велико понятие е било сведено до бога-личност,до "Властелинът на Вселената". Този личен бог притежава вече определен характер: Той се сърди, наказва, награждава. Но той може да се омилостиви,особено ако се принесат определени жертви на неговите слуги… Но такъв "бог" НЕ СЕ споменава в древните свещени писания.
И така,Вечният и Непоклатим Закон,който предизвиква смяната на великите периоди на действие и Покой на Вселената,дава импулс за пробуждането на Космоса към живота.
С какво започва Великото Зараждане на Космическия Живот? Когато ударил часът,от тайнствения и неузнаваем Абсолют-Парабрахман,от безпричинната Причина за всичко съществуващо първа за Битието възниква Първопричината на Космоса,великата божествена Същност с името Логос. Това е първият звук.Тази вибрация или движение на Божествената енергия е едновременно и Светлина.Тази Светлина е също така и Божествена Мисъл,която дава начало на един много дълъг процес на "създаване"(или по-точно на "разгръщане") на Вселената.
По-късно се появяват други Велики Същества-това са тези,които завършват своята човешка еволюция в минала Манвантара(това е периодът на активност на Космоса,а периодът на пасивност,който се сравнява със спящото състояние на човека-на микрокосмосът,се нарича Пралая) на тази или на друга планета,в тази или някоя друга Слънчева система-така наречените Планетарни Духове,Създатели на Световете.
Със започването на новата Манвантара тези Могъщи Духове стават най-близки помощници на Космическия Логос.Така изявилият се Логос започва да ръководи цяла йерархия от съзнателни Божествени сили-духовни разумни Същности.В тази йерархия всяко Същество има своя определена задача в изграждането и управлението на Космоса през целия му период на активност.
Преди да започне работа по своята Вселена,Логосът създава върху Плана на Божествената Мисъл проект на цялата система на тази Вселена,такава каквато трябва да бъде от началото до края на Периода.Той създава всички "първообрази" на сили и форми,емоции,мисли и интуиция,и определя как и през какви стадии всеки от тях трябва да се осъществи в еволюционната схема на неговата система. По този начин преди активизирането на Вселената нейната цялост се съдържа във вселенския разум на Логоса,съществува в него като идея-всичко това,което в следващия процес на изграждане преминава в обективния живот.Всички тези първообрази като плодове на отминали светове служат за посев на бъдещия свят.
Сред многобройната йерархия на творческите сили,подчинени на Логоса,се намират големи множества Строители,които строят всички форми по идеите,намиращи се в съкровищницата на Логоса,в Световния Разум.
Древните космогонични сказания на Изтока разказват,че Вселената след Пралая се изгражда много бавно,постепенно,в продължение на много стотици милиони години,и че за пресъздаването на Космоса се трудят множество разумни същества.
Кой може да изчисли колко еони са били необходими за оформянето само на нашата мъничка Земя? Няма ли да се разтеглитова "създаване" стотици милиони години само за нашата планета?
Първичният материал или "суровината" за Космическата Материя е Пракосмическата Субстанция-непроявената девствена материя(на санскрит тя се нарича Мулапракрити,което означава "корен на материята"). Мулапракрити като един аспект на Парабрахман е вечна и съществува също така и по време на Пралая,на пасивното съществувание на Вселената.Тази "разтворена" материя е невъобразимо разредена фина субстанция.От нея произлизат всички видове космическа материя-от най-фината до най-грубата.
Ако ви е интересно мога да продължа...
|
Няколко Отговора...
