И така. Днес бях принуден да прекъсна темата и котато се завърнах видях, че времето ми за редактиране е изтекло. Човек се учи докато е жив. Сега продължавам. През 1570 пр. Хр. Йосиф станал везир. След известно време, когато конфликтът м-у хискоския цар Апофис и египетският цар Секенере Тао, Апофис пратил двама от братята на Йосиф - Симон и Леви със специялна мисия. Тя била да открият тайните познати едниствено на египетските царе. Симон и Леви намерили още един заговорник и причакали Секенере Тао. Той обаче не се огънал така че се наложило да го убият. И изведнъж тримата се оказали прокудени - те не свършили това, което трябвало, а Йосиф не можел да ги спаси от гнева на египтяните. Със Секенере Тао си отишлш голяма част от тайните познания на Египет. За в бъдеще в Египет нямало да има царе, а само фараони. Но хискосите били прогонени а Египет - възроден.
Следващият любопитен момент при евреите (ако следим Библията и хронологията на събитията) е при царуването на Соломон. Той както се знае създал храм на езическия бог Йеова, въпреки че самите евреи се кланяли на доста богове, а в самия храм на Йеова не влизал никой освен него. След Соломоновото управлени Господ наказал евреите за това, че не Го уважавали достатъчно. Но за да има кой да му се кланя не ги изтребил до крак. Събитията стават по-интересни от 3-2 век пр. Хр., когато еверите се завръщат по домавете си след робство. Тогава чрез разни пророци (Иезикил например) Господ създава кумраните - специялна елитна група, наподобвяваща масонството или тамплиерите например. През тези години впрочем при евреите се е наложил един мотив от египтяните. Той преддполагал наличе на два свещени стълба - Боаз и Мишпат, които един ден щели да бъдат обединени от една арка - Шалом. За евреите Шалом е било нещо много специялно. Тя щяла да се появи в деня, в който Бог застане по средата на двата стълба. Шалом символизирала мир, късмет, благоденствие и въобще щастие. Тя обаче трябвало да се заслужи и дори ако трябва да се извоюва.
И тук стигаме до личноста на Йешуа бен Йосиф известен и като Иисус Христос. Всъщност Иисус и Христос не са истинските му имена. Те са превод от гръцки Иисус значи "син божи", а Христос "месия". Йешуа бен Йосиф всъщнос е бил човек, но казал на апостолите да се държат така сякаш Бог е техният отец за да спечели повече последователи. Всъщност неговата цел е била да вдитне един бунт и да се провъзгласи за цар на евреите. Затова е перимал през школата на кумраните, къдет се е научил как да се бори със Сатаната и как да посвещава хората, т.е. да ги "възкресява". Истинската му дейност започва от 32- та му година до 33-та му година. Преди това време Йешуа и Йоан Кръстител се оказали съответно един царствен месия и един църковен месия, които символизирали двата свещени стълба поотделно. След смъртта на Йоан Кръстител Иисус решава да обедини двете с-ми и да се представи едновременно за царствен и църковен месия. Това е било съвсем ново учение, коте му е донесло много популизъм, но известно време не е бил разбиран от самите апостоли и дори влиза противоречия с брат си Йаков. За да финансира проекта и да привлече последователи започва да посвещава жени, недъгави, богати. Обществото на кумраните обаче се възмутило защото по този начин прества да бъде елитарно и Йешуа е даден на съд заедно с Йяков. Там, двамата са преставени като "Иисусовци синове на Мария". За да се направи разлика специялно на съда Йяков е наречен Варнава. Любопитен е фактът, че според Корана Иисус се спасил, а според Библията - не. Обяснението е просто. Горе споменах, че пред съда е имало двама мъже на име Иисус (Йешуа и Йаков), които били братя. Единият се спасил, а другият - не.
След смъртта на Йешуа Йаков поел нещата в свои ръце (а не Петър). Опитал да продължи да делото на Йешуа, което говори, че малко преди смъртта на последния го е разбрал. Нещата продължават така до идвате на Савел в Дамаск. Савел не бил посветен в Кумранската школа и схванал зле учението на Иисус и Йаков. През 60 година от Хр. Павел създал най-ранната ф-ма на християнството. той предсталил Йешуа за богочовек, променил му името и му сложил съвсем нови идеи в устата, които не бил казвал, като се позовавал на Апостолите. затова три години по-късно м-у него и Йаков избухнал конфликт. Няколко месеца по-късно Йков бил убит. Междувремнно под храма на Ирод учениците на Йаков заровили свитъци с важни тайни на кумранското общкество и големи богатсва.
Междувременно през времето на Константин Велики биби обедининени няколоко религии за по-голямо удобство. На 25 декеври бил важният празник на римският бог на слънцето. Тогава била преместена и Коледа, за да се съчетаят двата празника. Самият Костантин така и не станал истински християнин, а дори и не сме сигурни , че в онази паметна битка емператорът е видял на кръс и надпис "с него побеждавай". знаем , че е видял "божествен знак" Е, защо да не е сънувал слънце?
Отивам на тамплиерите. както знаете това е един от най-известните и най-богагиге ордени. Забележете - неговите основатели 8 години са се ровили в разавалините на храма на Ирод. Оттам намерили познанията и...богатсвата. Те били баснословни. В скоро време обаче тамплерите узнавате, че истинската идея на Иисус и сие е била доста различна от тази на съвременното християнство. Затова докато преди са дружели с институции близки на на църквата, сега преминават в другия лагер. Скоро обаче горчиво са разкайват за това - папата се съюзява с френския крал Филип 2 и с помощтта на Инквизицията 15 000 таплиери "правят самапризнания". В резултат от това те са принудени да побегнат в друга страна...

P.S. fостана съвсем малко инфо, но нея ще ви събощя някой следващ път.