|
Hi guys,
За да не се получи така, че не спазвам собствените си предложения, ето мъничко резюме на дългичкия постинг по-долу (превод от англ.).
В него иде реч за пътуване във времето, поток на времето, междузведни пътешествия – какво е това и как се извършва. Само че тук нещата са обяснени от високоинтелигентни същества, познати като Сивите, които идват от звездната система Zeti Reticula в съзвездието Орион (въпреки, че има много “сиви” извънземни – сиви, защото нашето око не възприема техните цветове). Ако на моменти нещо ви се струва елементарно, наивно, обидно, или каквото и да е друго, помислете как вие бихте обяснили на папуасите в Нова Гвинея що е компютър, например....... Дотук от мен.
ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО........
Пътуването във времето е мистерия, която ние не можем да ви обясним напълно (и която човекът все още не е в състояние да разбере). Това не зависи от нашата добра воля или от вашето желание, а от правилата, които трябва да се следват. Както на Земята, така и във Вселената има правила и тези правила не могат да бъдат оспорвани. Ние обаче можем да ви дадем идея за това какво става. Повече от това можете да научите, едва когато достигнете следващото, 4-то измерение.
Времето е линейно само във вашия ум. То не е това, което изглежда. Вашето усещане за това, че времето във Вселената е линейно, се подкрепя от онова, което виждате - часовниците, които работят в привидна синхронност, движенията на планетите, които са предвидими, потвърждението, което получаватe от хората около вас, че те виждат същото, което и вие – как времето тече.
Времето, обаче, е само един елемент (коефициент) и като такъв, когато се включи в математически изчисления, може да си взаимодейства с останалите елементи (коефициенти). Самата Вселена е едно огромно математическо изчисление. В онази част от Космоса, в която живеете вие, елементите са достатъчно стабилни, така че елементът време никога не се променя до степен, в която промяната да бъде забелязана. Това ви кара да мислите, че времето е постоянен елемент (коефициент). Той не е постоянен. Ние знаем какви други елементи участват и как да ги променяме (модифицираме) така, че времето да се променя, както ние желаем.
Темата за пътуване във времето обърква хората, които четат книги и гледат филми, в които се пътува както в миналото, така и в бъдещето. А защо пък да не е така? Ако някой може да пътува в едната посока, защо да не може да пътува и в другата?
НЕ МОЖЕ да се пътува в бъдещето, освен в малки отрязъци от време, най-много часове. Скокът в бъдещето е фикция.
МОЖЕ да се пътува в миналото, защото това е следа, маркирана във веществото (субстанцията) на Вселената, нишки, които могат да бъдат разплетени и заплетени, въже, което ни държи безкрайно към останалото зад нас. Миналото има своите маркери. Опорни точки. То вече е изградено, за разлика от бъдещето, което още не е. Има една фраза, която често се употребява –Време-Пространствен Континуум (Time/Space Continuum). Континуум означава още цялост. Това е просто начин да се каже, че материята може да бъде на различно място или пространство, в зависимост от времето, и че тази материя оставя следа, или континуум, във времето. Вие можете да приравните Време-Пространственият Континуум към нашия термин “нишки”, заплетени или разплетени, което ние считаме за по-точно, когато говорим за мрежата, която се образува. Причинно-следствени връзки.
Какво ще се случи, когато някой се върне назад по определена нишка, разнищвайки я, и промени обстоятелствата около тази нишка? Това ще промени ли настоящето и, следователно, бъдещето? Да, но не до такава степен, каквато виждате във филмите, например, където хората изчезват мигновено, а сградите буквално изчезват от погледа и даже от паметта на всички за броени секунди.
Как би могло да стане това, когато всяко от тези събития е съставено от безбройни нишки, стелещи се в различни посоки и е невъзможно да се променят всичките? Това, което всъщност се случва, ако на някого бъде разрешено да се върне назад в миналото и да извърши промяна, е незначителна промяна в бъдещето. Казваме “незначителна”, “несъществена” промяна, защото промяна има, но поради връзката й с други нишки, тя е заглушена, притъпена. Освен това пътуванията във времето стриктно се следят, защото промените в миналото наистина водят до промени в бъдещето.
Един пример – дете, родено с вроден дефект. Трябва ли да се върнете по нишките, които водят до зачеването на това дете и да промените ДНК-нишките, които водят до този дефект, за да може детето да се роди здраво? Само че всяка секунда, която се отмерва преди зачеването на детето, усложнява това, защото мрежата от нишки вече се заплита. На третия месец от бременността зародишът вече е образувал нишки с утробата на майката, нейната кръв и ДНК, така че една проста промяна на генетиката на този етап не е достатъчна. Може да се постави някаква защита, но дефектът все още ще го има, макар и в по-малка степен. За да бъде излекуван, трябва да се проследят нишките, които водят до системата на майката, утробата й, до околните фактори, заобикалящи майката и детето. Вече става твърде сложно. Когато промените са фини, неуловими, те могат да доведат до краен ефект, ако се извършват систематично.
А не може ли един момент да бъде едновременно бъдеще за един и минало за друг? Ако ние днес се върнем назад, няма ли да бъдем считани за посетители от бъдещето? И в този контекст, ако Земята би могла хипотетично да приеме посетители, които твърдят, че са от бъдещето, това няма ли да означава, че ние въобще не сме в настоящето, и следователно бъдещето за нас още не е написано? Това объркване може да се разреши, ако проумеете, че на Земята няма посетители от бъдещето, независимо от това колко убедително звучат. Бъдещето още не е написано. Вие го пишете сега, момент след момент, решение след решение. Когато се извършва пътуване в миналото, то не се записва в паметта на тези, които не участват, а само в паметта на пътуващите. Това се прави до степен на болезненост, за да е съвсем сигурно. Пътуване във времето не се прави без причина. Пътуване например се извършва, за да се вземе генетичен материал, който отдавна, отдавна е загубен, а не за да се разрушава и смущава паметта.
Пътуване в бъдещето се прави, за да се координират действията на онези, с които контактуваме, когато е необходимо, например, някой да бъде на две места едновременно, както вие се изразявате. И това се прави само когато съществува наистина сериозна причина и само и единствено, ако се получи разрешение.
ПОТОК НА ВРЕМЕТО.......
Както посочихме, времето е един елемент в нашите уравнения, който ни позволява да пътуваме назад във времето в много редките случаи, когато имаме разрешение за това и когато има наистина сериозно основание за това. Същото важи, но в много по-малка степен, за пътуване в бъдещето. Движението и преместването на обекти (частици), субатомни (“елементарни”) или не, е нещо предсказуемо по отношение на тяхното разположение, движение и състав във всяка дадена точка. По подобен начин, точно както вие можете да възстановите една технология чрез реверсивен инженеринг (възстановяване на технология по обратен път), ние можем да направим същото за обектите, тяхната атомна структура и тяхното движение и преместване преди един момент. Пътуването във времето означава реверсиране или ускоряваща се дейност, което е предвидимо. Това реверсиране или ускоряване означава форсиране на случая, като при нормални обстоятелства обектите имат поведение, основано на заобикалящите ги условия във вашия познат свят.
Елементите, които ние познаваме, а виe не познавате, са включени в напредваща прогресия на времето и липсата на тези елементи резултира в “хлъзгане” назад във времето, нещо като пропадане във вакуум. Натискът (пресата) напред или падането назад се дължи на посоката на потока, който просто е още един елемент във вашата Вселена. Вие не познавате този елемент, тъй като стабилната напредваща прогресия е нещо, което смятате за даденост. Нищо не е случайно, и никакво движение не става просто без причина или основание. За вас, във вашите представи, времето е стабилно в своята прогресия, но когато натискът (пресата) на този елемент спре или намалее, това, което се е случило, се “свива” в дейност, точно обратна на това, което се е случило.
Опорните точки (маркерите) на времето, за които споменаваме по-горе, са места в подреждането на частиците, където ние можем, по същество, да “поставим” нашата цел, и където може да “спрем” по време на пътуването, иначе разплитането на това, което се е случило, ще продължи неотслабващо. Никой не тръгва на път без спирачки, нали? Тези опорни точки са предсказуеми точки, където частиците се структурират в определен строеж, и ние се “прицелваме” в този строеж. Това може да се изчисли за толкова и толкова отмервания на часовника, защото периодичността е предсказуема и надеждна. Всички тези неща са извън света, който вие разбирате, но те са такава част от нашата наука, каквато част са твърдите тела, течностите и газовете във вашата наука. Младите в нашите училища изучават тази материя, с цел подготвка за деня, в който може да се наложи да пътуват във времето.
МЕЖДУЗВЕЗДНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ
Най-вероятно ние притежаваме междузвездни кораби, иначе как бихме могли да пристигнем тук? Начинът на пътуване обаче не се свежда до реактивния принцип, който използвате вие. Хората използват този принцип в морските съдове, в самолетите, в ракетите си, в капсулите. Те смятат, че този принцип може да се използва и в междузвездните пътувания, просто защото обикновения начин на придвижване има скоростта на охлюв. Да, но не е така. Използва се не принципа на оттласкването, а на привличането, и то се прави страшно бързо.
Ние обяснихме как се придвижваме от едно в друго измерение (плътност). Като резервираме “място” в измерението, където искаме да отидем, и след това просто се..... придвижваме. По същия начин, когато трябва да направим пътуване на дълго разстояние, ние правим подобна “резервация” и след това просто се ..... придвижваме. Как става това? Как да го обясним по начин, по който да можете да го разберете? Знаем за взаимното привличане и отблъскване на материята (гравитационните и антигравитационните сили), които са причината планетите и техните спътници да се движат около себе си и около своите звезди. Обикновено при това движение съществува баланс, равновесие. При този баланс силите се уравновесяват и движението е регулярно. Представете си обаче какво би станало, ако силата на отблъскване се елиминира, в дадена точка, и силата на привличане няма противодействие? Колко бързо е бързото???
Ако трябва да обясним чрез формули, които хората евентуално да разберат, как антигравитационната сила се елиминира така, че само гравитационната да въздейства, ние няма да можем. Причината е, че трябва да предпазим хората от навлизане във Вселената на този етап, в който те все още не са достатъчно зрели духовно. В 4-то измерение (плътност) има правила, които ти позволяват да използваш знанията си, като обаче спазваш правилата. В 3-то измерение (вашето настоящо) все още ви е позволено да нарушавате и смесвате правилата, като се водите единствено от вашата воля. Ето защо интелигентните същества от по-високи измерения не могат да ви се месят в делата, освен ако..........не ги повикате........
Вашият свят по същество е свят на писани правила, които рядко се спазват. Но по-нататък няма да бъде така. Затова се надяваме, че ще ни разберете правилно сега, въпреки вашето възмущение.
Be good.....Редактирано от LEO на 11.02.01 20:09.
|
Пътуване във времето.....
