Зодията е С-с-с-с-скорпион :). Леле, колко гадно прозвуча :). Напълно те разбирам за това, че не можеш да гледаш насилието, така да се каже в очите. По принцип като наблюдател и аз не бих могъл, но като участник - е... зависи за какво става дума. Представи си, че обичаш някого почти до безумие. Този човек е твоята муза, едва ли не причината да дишаш, да твориш... всичко. И си представи, че някой целенасочено наранява този човек. Наранява го до степен, че да изчезне от твоя живот. Всичката любов, която си хранила към това същество е толкова голяма, че не можеш да си преставиш, че някой някога може да му стори зло. Но злото се случва. Е, какво ще почувстваш? Какво би почувствала, ако някой унищожи половината от самата теб? Любов, мисъл да простиш? Повярвай ми, в първият момент ще бъдеш само мозък с нокти. И ако причината за бедствието ти попадне под ръка... ще видиш колко човеколюбива можеш да бъдеш :). Има много видове насилие... аз лично за себе си знам, че физическото насилие не е нищо в сравнение с менталното. Сигурен съм за себе си, че няма да стигна до крайност, но не и през първите няколко дни. После може и да простя, но не съм сигурен, че бих забравил и споменът за случилото се понякога ще ме кара да мисля нерационално. Но в първият момент на врага му е бедна фантазията... Не съм сигурен, че ще ме разбереш. Надявам се да не съм направил поредния гаф с половете, но от името ти съдя, че си момиче. Няма да се впускам във Фройдовски обяснения за начина на мислене на мъжа и жената, но само ще кажа: женската психология не е концентрирана, а разперена като ветрило, докато мъжката винаги е концентрирана в точка. Затова много често се получава, когато жена разговаря с мъж, мъжът да казва: "Добре, де! Обясни ми с думи прости какво искаш!". И жената обяснява, но мъжът пак не разбира гледната точка. Защото не е в природата на жената да даде отговорът така както би го дал мъжът. Защо повдигнах въпроса. Защото, когато ти обяснявах по-горе за това, което бих почувствал, ако загубя любим човек, аз обяснявах повече мъжката гледна точка. За мъжът най-краткото разстояние между 2 точки е правата, докато при жената това не е задължително. При мен има причина, следствие и реакция по най-бързия възможен начин. Жената повече ги обмисля тези неща :). Имам в предвид не с мозък, а с чувствата. Ето ти един пример. Спор между мен и майка ми. Гледахме филма "Време разделно". Когато се стигна до момента "Избирай - Аллах акбар, или ти режеме главата!", майка ми каза - Аз бих си сменила вярата, в душата си ще остана християнка, но животът на децата ми е по-важен. А аз и казах, че с правото си на избор, ще ида на дръвника. И не е въпроса във вярата. Не е дори и в честта. Просто така го почувствах. Предпочитам да светна и да изгоря пред това да избледнея... Чао