Лазерните оръжия (в т.ч. и като отбранително оръжие) са все още в експериментална фаза и не е ясно дали тази технология ще се развие до напълно ефикасна противоракетна отбранителна система (ПРОС).
Самият факт, че лазерът (като светлинен лъч, т.е. вид електромагнитна радиация) може да се отразява с огледала (които могат да бъдат и с огъната форма), означава, че ако интерконтиненталната балистична ракета (ИКБР) се облече в достатъчно добре отразяваща отразителна обшивка (няма огледална повърхност, която отразява 100% от светлината, тоест все някаква част от постъпилата енергия се преобразува в топлинна в огледалото – още едно препятствие сателитни огледала да се ползват за отразяване на лъча до далечна мишена с цел преодоляване на земната повърхност), ИКБР, в комбинация със защита от безпощадна и непреклонна безмилостна наземна и въздушна ПВО (докато развие своята огромна скорост, след това тя е неудържима), в ръцете на световната суперсила би била практически неуязвима за всеки лазерен лъч независимо от това колко мощен и концентриран е той.
Бам! Противолазерна отбрана (ПЛО). Целта не е да се отрази цялата енергия на лазерния лъч, а само да не й позволи тя да предотврати достигането на своята мишена, балистичната ракета, до нейната. Веднъж стигне ли там, ИКБР се детонира и неутрализира своя прицел.
Освен това лазерният сноп не е съставен от идеално колинеарни лъчи, тоест има фокус, отвъд който мощта на лъчението пада спрямо увеличаването на осветената площ по закона за обратния квадрат. Това означава, че такава лазерна ПРОС трябва да има способността не само да проследява активно траекторията на ракетата, т.е. да насочва лъча, но и да променя фокусното разстояние, центровайки фокусната точка върху мишената. Възниква и въпросът колко е ефективният обхват на такава ПРОС, понеже атмосферните фактори като циклоните и изобщо големите въздушни маси (облачност) могат да го ограничат.
Руснаците не са толкова глупави, че да не са се сетили за това. Едва ли биха използвали противосателитна ракета (ПСР), ако не бяха напълно сигурни, че тя ще изпълни своята гореща функция. Да не говорим, че такава дързост срещу суперсилата, пак казвам, няма как да остане безнаказана, така че дори и да са били напълно уверени в ефективността на своята ПСР, пак нямаше да я изстрелят.
Проблемът на светлината като оръжие е, че представлява далеч, далеч по-малко количество енергия от конвенционалните ядрени и термоядрени експлозии. В една такава експлозия енергията на светлинната вълна е практически една прашинка спрямо въздушната. Ядрото на експлозията достига температура сравнима с тази от вътрешността на Слънцето, около 100,000,000 °C. Подобни температури са немислими за какъвто и да е лазер, той просто не може да се съревновава с това. Все пак става дума за ядрено сливане.
С други думи, ако има ефикасна защита срещу ИКБР, тя би била по-скоро от ядрен вид, отколкото лазерен. Така да се каже, fight fire with fire.
И в тази линия на мислене, поздрави:
Редактирано от Nuke Dukem на 19.12.20 11:42.
|