С прехода от типични към атипични невролептици в края на 90-те поне се твърди, че има някакво подобрение. Но това е само на теория. Аз лично като научих, че прекъсване на терапия при атипичните също може да доведе до самоубийство, се отказах от тезата за подобренията.

Основния проблем е, че болестта шизофрения до ден днешен не е разбрана. Ако чуеш така наречените "експерти" какви ги приказват (и тук не говоря за българските, които са майка плаче), направо ще се ужасиш.
Смея да твърдя дори, че положението е толкова трагично, че пионерите в изучаването на шизофренията в началото на миналия век като Блойлер и Юнг са имали много повече понятие от сегашните психиатри.
Имай пред вид, че за да можеш да лекуваш шизофрения, ти трябва да имаш някаква лична опитност с изживявания в гранични състояния, за да можеш да разбереш какво ти говори пациента. За аналогия - аз познавам един лекар, който лекува наркотични зависимости и е изпробвал всички наркотици, за които можеш да се сетиш. Той казва, че няма друг начин да разбереш какво изпитва пациента и какво ти казва. Ако нямаш тази опитност, ти просто не можеш да го излекуваш. Лошото е, че при психичните заболявания няма дрога, няма медиум, чрез който да получиш еквивалентно изживяване като на пациента. На практика терапевта е некъв книжен "експерт" с дипломка, който чете един списък със симптоми, съпоставя с това каквото му казва пациента и по това поставя диагноза. И нали се сещаш, като сложи три кръстчета и опааа - шизофренийка! И така става, че за щяло и нещяло се предписват невролептици.

Както и да е де, стана малко дълго, но просто ми беше приятно да си поговорим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите