|
Тема |
Re: Песничка [re: FlLERO99] |
|
Автор |
Luchezara (свободна птица) |
|
Публикувано | 01.05.20 19:29 |
|
|
Хм, музиката на моята младост е 90-те години, но не ми харесва особено. Алернативният рок от това време е по-готин и интересен, другото не ми прави впечатление. А иначе за 50-те и 60-те години, аз тогава не съм била родена, но това не пречи музиката, а и някои идеи да ми харесват.
В трети клас започнах да харесвам стария автентичен негърски блус, този на полето и в затвора. След това минах към джаза, после свободата и жизнеността на 60-те, след това красивата естетика на 70-те (включително възраждането на джаза). И когато се появи диското и безсмислените песни - ме загубиха. Тогава си спомням, че открих поетите с китара (чилийците имат страхотни такива песни). След това алтернативният рок, стига да не е депресиращ и после мисля, че се върнах от отново към джаза. И от него по естествен начин към етноджаза, което ми помогна да оценя и българската народна музика.
И така - в диско, чалга и сатанизъм не ме търси.
Истинкият негърски рап не е лош, този без псувни. Има и такъв. На времето гледах един негърски филм, как учеха децата си да рапират. После една седмица рапирах. Но мина, просто беше симпатично. Но няма нищо общо с нашия чалга-рап.
Та исках да кажа, че е до влечение, не е само до възраст.
Редактирано от Luchezara на 01.05.20 19:33.
|
| |
|
|
|