На 9ти юни 2005та още преди 20.00 часа бях разположен на най-добрата наблюдателна площадка вероятно в цяла София която се намира в квартал Бояна и която почти не използвам от ноември 2011та.Оборудването което бях взел беше дефектна зрителна тръба ЗРТ 457 М 30-60х70 ново руско производство и разнебитен източногермански бинокъл Carl Zeiss 10x50 DEKAREM.И двете оптики макар и в не добро състояние бяха перфектни модели и едни от най-подходящите оптически прибори за наблюдение на самолети и НЛО.Особено този модел бинокъл от него просто по-добър на света едва ли има, даже и нови модели бинокли на Zeiss за по 1700-1800 лева не могат да извадят толкова добро качество на изображението.Дефектът в руската зрителна тръба се изразяваше в минимален ъгъл на призмената камера и окулярния възел спрямо оста на обектива.Това водеше до частично разфокусиране на половината от изображението.Бинокълът като цяло беше разнебитен и единият му окуляр до колкото помня десния беше законтрен на безкрайност и не се движеше.Тръбата беше разположена на собствената си метална тринога на бетонен блок, а с бинокълът оглеждах самолетите и небето.

Някъде по памет не ми се рови в протоколните тетрадки към 20.08 часа когато Слънцето залязваше на Витоша югозападно точно зад мен точно на една линия със Слънцето и моето местоположение пред мен в североизточна посока на малка височина се появи ярка бяла светлина.Веднага насочих бинокъла като я помислих за фар от завиващ пътнически самолет.През бинокъла видях само нещо кръгло което светеше силно и никакви крила, двигатели на самолет и фюлейзаж.Веднага обърнах силната руска зрителна тръба прицелвайки се с механичния й мерник и през 59х увеличение на фона на Стара планина видях едно сребристо топче което летеше в южна посока.То просто премина през зрителното поле на зрителната тръба на фона на Стара планина и се скри зад едно близко дърво.В следващите около 20 минути непрекъснато гледах и сканирах небето видимо от Студентски град към Витоша за това НЛО без да успея да го намеря.

Впоследствие въз основа на груби изчисления още повече, че въздухът между мен и НЛО имаше турбуленция която в тази зона на София се получава на разстояние над 16 км установих, че НЛО е било на около 20-25 км пряко разстояние от мен, летяло е с около 300 км/час и е било не повече от 7 метра в диаметър най-вероятно между 4 и 6 метра в диаметър по-голямо от кабината на Тир минаващ от другия край на Околовръстното.

Това беше най-големия успех на наблюденията за двехилядните години, изпълнение на задачата ми да засека и наблюдавам точно този тип НЛО през по-силна оптика от някогашното ми полско PZO L 40x64 и да установя основните му физически параметри, и като цяло заслужен успех за над 6 години и 5 месеца непрекъснати наблюдения с цел търсене точно на този тип НЛО.