Колкото и глупаво и безумно да ти звучи, това е лимитът на съвременните човешки технологии – ако искаш да изпратиш човекоподобни извънземни отвъд такова разстояние, ще трябва да им осигуриш летящ хабитат, който да поддържа живота на стотици поколения, живеещи на него през всичките хилядолетия, необходими за прелитането на подобни дистанции.

За междузвезден полет не е необходима толкова много енергия, колкото време, защото е достатъчно да се ускори космическият кораб и той после би летял по инерция, тъй като в космоса няма въздушно съпротивление.

Лошото е, че дори със скорост 1% от светлинната, пътуването до Кентавър Б – най-близката планета до Земята, която се намира в обитаемата зона на нейната звезда – би отнело 420 години. Полет със 100% от скоростта на светлината не е възможен, но дори и да беше, пътешествието до тази планета щеше да отнеме 4.2 години.

Няма как извънземни да летят до Земята за един месец, освен ако не идват отнякъде малко по-далеч от Луната, а там сиви човечета няма. Единственият начин да се появят тук, е да предприемат многовековна мисия, в която докато дойде време за пристигане в дестинацията, потеглилите ще бъдат отдавна умрели – понеже нито червейните дупки съществуват, нито телепортацията е възможна.

Що се отнася до пилотираната мисия до Марс и обратно – Европейската космическа агенция предлага изпращането на човек до червената планета през 2033, но тази дата е под въпрос. Това, което знаем със сигурност, е че американците планират да изпратят първата жена на Луната през 2024. Дали това ще стане? Ще поживеем, пък ще видим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите