Аааа, дреболия:
Умирам си аз като истински мъж.
Отивам в Рая и там какво мислиш?! Пълна хармония и съответно адска скука. Опитах се да заговоря няколко души, а те ми се развикаха, че им развалям рахатлъка.
Отивам при св. Петър и му викам, че искам да видя какво е в ада.
Той ме прати там. Голям купон, дискотека, пиене, мадами, сервитьорките нямат нищо против да ги хванеш за задника когато минават покрай теб...
Викам си "Какво ли има извън това?" и пообиколих наоколо. Набутах се в една стая в която имаше казан, а в него вреше душа която викаше от болка и променяше формата си. "Какво ли трябва да е направил този? Другите купонясват, а той се мъчи..." си викам. Ама реших, че онзи е тежък случай и това не важи за мен.
Върнах се в Рая за да тегля една майна на св. Петър и да му кажа, че оставам за постоянно в ада.
Отивам аз пак долу, запътих се към дискотеката, а на пътя ми застават две дяволчета, ухилени до ушите и с насочени тризъбци към мен.
"Там е само за туристи." ми викат те и ме бутат към стаята с казана.
Вътре пък, други два дявола ме смушкват да влизам в казана, ама аз ги ступах. Не се уплаших и се бих - взех тризъбеца на единия, намушках го на него и го вкарах в казана. Другия дявол избяга.
Когато излязох навън, видях Луцифер да се провиква нагоре "Взимай го този, не го искам!", а глас отгоре му отговори "И аз не го искам!". И, къде - къде, хайде обратно в тялото ми.
Събудих се в ковчег заобиколен от близки и роднини, със свещичка м/у пръстите и покрит с цветя.
Обвиниха ме, че съм се преструвал на умрял.
"Ух, май съм се посхванал." казах аз докто се раздвижвах.
"Посхванал ли? Ти се беше вкочанясал." ми отговори някой.
При друг случай, някакъв магьосник беше подхвърлил идеята на св. Петър и на Луцифер, че правя много пакости и веднъж, сънят ми стана идеално ясен и се озовах в пещ където се мъчих от горещоната, ама после се събудих и се настроих да мисля така, сякаш е било сън.
Веднъж заплаших един манипулант който амеше хората за пари, че ще виси в ада на ченгел за езика си и после аз самият се озовах там закратко...
Огън и жупел, сяра и миризми не видях никъде.
Това е, но не настоявам да е истина - може да съм си го изфантазирал както стана с книгата 'Богът на гората'.
|