Jalaska North Slope Electric Missile Shield(HAARP) представлява комплексна американска военна технология която е в състояние да парира целият ракетно-ядрен потенциал на съвременна Россия.Въз основа на изследванията си доктор Истлунд патентова дванайсет геофизични метода, които използват земната йоносфера за военни отбранителни цели и геофизична война. През 1998ма година тези 12 патента се пробват в северната част на Аляска в рамките на HAARP. В него няколко милиарда вата енергия се излъчват фокусирано в атмосферата. Интензивното слънчево лъчение предизвиква частична йонизация високо в атмосферата, поради физически причини е целесъобразно да се използват различни обозначения за разпределението на атмосферата за йонизираната част и неутрална газова компотента. Според различията в температурата с промяната във височината тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера. Тропосферата е арена на метеорологията, динамиката и термодинамиката на тропосферата в значителна степен се влияят от близостта със земната повърхност. В термосферата отделните части неутрални газове са така сортирани в полето на земната гравитация, че процентът на по-леките газове нараства с височината за сметка на по-тежките. Там плътността е толкова нищожна, че отделните части неутрален газ заемат Кеплерови линии в земното притегателно поле без да се смесват с други частици. Атоми, чиито скорости са по-високи от скоростта на летливостта могат да излетят в космоса, други частици се улавят от Земята. Това е екзосфера и тя започва от около 550 километра. Летливостта на атмосферните частици се отнася само за неутралните газове. Съвсем по друг начин се държат йонизираните частици.

През 1925та година Е.В.Епълтън дава първото пряко експериментално доказаталество за наличието на йонизиран слоий. В йоносферата има заредени частици с термична енергия, които се произвеждат чрез йонизирано лъчение. Така в атмосферата възникват горещи слоеве, които причиняват най-различни ефекти. Горната граница на йоносферата се получава чрез взаймодействие с междупланетното пространство.

Върху заредени частици движещи се косо към магнитното поле действа отклоняваща сила отвесно на магнитното поле и на скоростта на частиците. Поради по-малката си маса леките частици се влияят по-силно от тази сила отколкото йони със същата скорост. Движенията на всички йонизирани частици по същество се направляват от магнитното поле на Земята. Тази област се нарича магнитосфера. Тъй като идващите от Космоса частици са йонизирани те още на разстояние няколко земни градуса от центъра на Земята се отклоняват поради земното магнитно поле.По такъв начин Земята представлява препятствие за солидния вятър, чиито частици поради двуполюсния характер на земното магнитно поле могат да проникват по-дълбоко в атмосферните слоеве само на полюсите. На обърната към Слънцето страна се образува задръстване, идващите от Слънцето частици могат да минат от двете страни.

Американският патент номер 4,686,605 е предаден на изобретателя на 11 август 1987ма година. Той е озаглавен "Методи и средства за промяна на регион в земната атмосфера, йоносфера и магнитосфера." В патента се описва се описва отоплител на йоносферата който фокусира високи енергии в една точка на йоносферата. Традиционните йоносферни отоплители излъчват енергиите си конусовидно. Използваната енергия не се концентрира, а се разпределя. Разработеният от д-р Истлънд метод произвежда енергия от един ват на кубически сантиметър, а използваните за научни цели йоносферни отоплители предлагат около милионна част от вата на кубически сантиметър.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите