|
http://www.tangra.org
© Всички права запазени! Този материал е интелектуална собственост на Движение “Воини на Тангра”. Възпроизвеждането, отпечатването и разпространението му, под каквато и да е форма, без изричното писмено разрешение на Движение “Воини на Тангра”, абсолютно забранено! Ако желаете да направите това, моля свържете се с нас: webmaster@tangra.org
Вярата в Тангра не е само монотеистична. Тя е по-древна, отколкото сме допускали. Иначе как ще обясним нейното разпространение - от шумерското “Дингир”, през китайското “Тян”, та чак до полинезийския върховен Бог Тангароа? Алтайци, тувинци, буряти, калмики... Огромните пространства на Централна Азия пазят спомена за нашия Тангра. Още се помни хунорският боен вик “Ченли!” Древната ни вяра е увековечена с името на един от най-високите планински върхове в света - Кан Тенгри. А някои тибетски мъдреци се наричат един друг с прозвището “хора на Тингри”. Ако изоставим късогледото си високомерие, можем да съзрем корените на най-древната религия, съществувала сред човешкия род. (Елтимир, “Тангра в епохата на Агни”, София, 1996 г., стр. 5.) Уточнението в скобите се налага, тъй като прочетох почти същите думи:
“Образът на Тенгри се отнася към най-древната митология на народите от Централна Азия, възникнала няколко века преди нашата ера. Самият термин го сравняват с хунското “Ченли” и с китайското “Тян” и даже с шумерското “Дингир”. - (Мурад Аджи, “Тайна святаго Георгия или подаренное Тенгри” , МБФ “Джарган”, Москва, 1997 г., стр. 107)
Аджи е твърде скромен, аз говоря за осем хилядолетия преди Христа, а не за някакви си два-три века. Доказателство е самото споменаване на шумерите. Но пък неговото неумение да борави с вековете в конкретния случай, за мен е един, макар и косвен признак, че е преписвал от моята скромна книжка. В такъв случай се питам дали достолепният кипчак наистина не е наясно кой е покръстил руснаците, откъде са се взели техните първи богослужебни книги, на какъв език и с каква азбука са били написани или отново за пореден път се сблъскваме с опит за отрицание на Българското. Ех, Мурад, Мурад! Слънцето не се затулва с длан.
Отделям такова внимание на Мурад Аджи, тъй като неговите заслуги в изследването на Тенгрианската Вяра наистина са огромни. И ако нещо в случая ме възмущава, то не е, преписването от български автор, а неспоменаването на България. Странно, защо толкова големи умове се стъписват пред нас, с какво толкова ги плашим? А уж сме били диво номадско племе...
Големият български историк Петър Добрев извади на бял свят удивителни данни за невъобразимата древност на българския народ. Посочи следите, оставени от нас из дългия ни път. Даде преки доказателства за високата ни материална и духовна култура. Официалната (с извинение) наука подмина всичко с мълчание. Някому е изгодно да бъдем диви варвари. Някой е забравил, че е БЪЛГАРИН.
Но има други, които помнят!
Когато сме дошли в Европа, западните летописци ни нарекли “Народът на Тангра”. Сега разбирате ли защо споменах тракийските имена, значещи “син, дете, потомък на Бога”? Ще припомня загадката с Божествената двоичност. Степният Български народ, несрещал по пътя си през евразийските степи море, вярвал, че Тангра е роден в морските дълбини от Прамайката Етуген. Но има още Един - Самовъзникналият, Върховният Тангра. Не намирате ли сходство с бляскащия тракийски Збелтрудос и с другия, също типично тракийски Бог Сабазиос, роден от майката Семеле?
Специалистите навярно ще ми възразят с твърдението за съществуването на Умай - небесната трирога съпруга на Тангра. Само че нито една от древните митологии не казва, че Умай е съпруга на Тангра. За тях тя е символ, олицетворяващ женското начало, а не конкретно същество. До същият извод стигат даже прекалено християнизираните изследователи на Тенгрианството: “Земята и Водата - Умай и Йерсуб са свещени в българската религия, но не като божества, а като енергии.” - (Ваклуш Толев) Изключително голямото разнообразие на по-късните виждания само потвърждава това. Те са само блед отглас от нещо много по-значимо и старинно.
Огузите смятат, че е дух-покровител на децата. Киргизите и се молели за добра реколта. При турците се е превърнала в зъл дух. А при персите - в птица, чиято сянка прави човека щастлив. Оказва се вярно твърдението на Петър Добрев, че тюрките доста са взаимствали от нас, но българският произход е много далечен от тях. И много по-стар. Примитивните номадски племена не могли да осъзнаят значението и цялостното съдържание на знанията, които сме им дарили.
Добавям, че у повечето народи думата “Дух” е от женски род. И у евреите е така: “Едно е Тя, Духът на живота, на Елохима.” (из “Сефер Йецира”)
- Да, любопитно е, но е минало. Какъв е смисълът да си блъскаме главите с проблеми на отдавна отминали времена? - питат модерните прагматици.
Ето какъв е смисълът:
Символът на Умай наподобява изписвана по особен начин буква “Ж”, поставена върху стилизирано острие на стрела. Напоследък много очевидци твърдят, че въпросният символ се мъдрел върху... корпусите на НЛО. Съобщенията идват съвсем независимо едно от друго и от различни краища на света. Братя Стругацки, за които съществува мнение, че са притежатели на езотерични знания, кой знае защо споменават същото странно “Ж”. За справка - романа “Бръмбар в мравуняка”.
В използването на руната, която за българите била знак на Небето, на Бога, наблюдаваме истинска епидемия. Имаше я в нашумелия навремето телевизионен филм “Туин Пийкс”, макар и в леко видоизменен вариант. Там тя бе представена като символ на Совата, птицата на мъдростта. Германската телевизионна програма RTL показа телевизионен филм за руски ултранационалисти. Те бяха поставили знака върху своите партийни стягове. На въпроса “Какво е това?”, последваха мъгляви полуобяснения: “Символът е древнославянски, нещо във връзка със старите богове и с огъня...” Но германските и въобще западноевропейските националисти също го използват, макар и обърнат. За тях той е пък руната Odal.
Съвпадения или знак за приближаваща се неизвестност?
Нека заявим ясно и недвусмислено: нашето, Българското писмо е най-старото в света. Твърдението ми не е самохвалство. Наскоро белгийски учени признаха първенството на писмеността, зародила се на Балканите. Ето и малко факти: тук, в района на град Монтана, е открит образец на писменост отпреди около 6800 години (древноегипетското писмо например се датира към края на IV хил. пр. Хр.). Това е каменна плочка, на която в четири реда са изписани 24, все още неразчетени знака. А тук съвсем не става дума за изолирани случаи. Надпис, подобен на Ситовския е открит в землището на с. Турен, Смолянско. И още: Етруските са писали с руническа азбука, твърде много приближаваща се към останалите рунически азбуки. В това число и към древнобългарската. Кой на кого е подражавал?
А сега нека си направим малка разходка из библейските земи.
“14:1 В дните не Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал,
14:2 тия царе отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).” - /Битие, Глава 14/
Съвпадение на имената? Едва ли.
“Описаният в “Книга на Енох” календар не би могъл да е творение на еврейския народ. Неговите параметри недвусмислено говорят, че той отразява географска реалност, чужда на неговата. Съотношението ден/нощ твърде недвусмислено сочи областите на 47-мия и 48-мия паралел северна ширина. За същото свидетелстват данните за четирите равнопродължителни сезона, зимният от които е декориран с класическите снеговалежи, нетипични за Палестина и Месопотамия.” - (д-р Светлозар Попов)
Съвсем не твърдя, че Българи и юдеи имат един и същ произход. Точно обратното: според мен юдеите изпитват ужас от Българите. И други са констатирали същия ужас, но не са могли да го обяснят. Ето до какво заключение стигнах.
През 1 365 г. пр. Хр. - дъщерята на митанския цар Тушрат Тадухепа (Нефертити) се омъжва за египетския фараон Аменхотеп III. Само накратко ще спомена, че Царство Митани било основано от конен народ, дошъл от север и въоръжен с рефлекторни лъкове. Май по онова време единствено ние сме имали такова оръжие. Но да не се отвличам от темата.
През 1 363 г. пр. Хр. - Тадухепа (Нефертити) се омъжва за Аменхотеп IV. Под влияние на жреците, дошли с Тадухепа - Нефертити многобожието, властвало до този момент в Египет се заменя с единобожие. За име на Единното Божество е избрано Атон - полузабравеният стар египетски бог на слънцето.
1 360 г. пр. Хр. - Решено е да се основе град Ахетатон. Новата Вяра обаче не успява да се наложи задълго. Аменхотеп IV умира, оцелелите стари жреци на Озирис и Изида вдигат бунт и започват преследвания срещу привържениците на бога Атон.
През 1 300 г. пр. Хр. - Преданият на Атон египетски жрец Мозе оглавява юдеите при прогонването им от Египет. Няма запазени писмени свидетелства, но изглежда той не е имал друга възможност да избегне заплашващото го наказание, освен да се слее с напускащото страната диво скитническо племе. Опитът на Мозе да наложи на скитниците своето единобожие също е естествен. От своя страна юдеите и до днес почитат началната точка на техния поход към света и цивилизацията. Еврейската “нулева година” всъщност е годината, в която била създадена Египетската държава - 3 760 г. пр. Хр.
Явно на египетския експеримент не му е провървяло. Поради грешка в заклинанията, вместо Тангра е призован Демонът на Тъмнината. Начало на Юдаизма. По-нататък ние сме забравили, но те явно помнят.
“Тогава видях звяра и царете земни и техните воинства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и воинството Му“
/Откровение на Иоан 19:19/
Дали да не свържем Седналия на коня с тракийския Херос, изобразяван по един и същи начин с Бога на Българите? Според един средновековен апокриф, написан въз основата на много по-стари източници, от България ще тръгне нова Вяра, която ще покори света. А самият български народ ще се разпилее по всички земи, подобно на еврейския. Апокрифното пророчество има няколко варианта. Най-известният е този на поп Драгол, живял по времето на Второто Българско Царство. Оцелели фрагменти от богомилски творения не оставят съмнение, че Василий Драгол е преписвал отнякъде. В скоби припомням, че богомилското движение не е било нововъзникнало в нашите земи. Началото е още от Кубратовите християни. Енравота - Воин е само пламък, разпален от тлеещите под пепелта въглени, опит за свързване на две световни религии. Но да продължим с пророчествата. Старинни сказания твърдят, че Новата сила ще тръгне от Слънчевград след провалянето (в някои варианти след смъртта) на Каган Михаил, съкрушителя на световното зло.
Да потълкуваме. Слънчевият град е символично представяне на Божествената мъдрост, събрана в храма на Тангра. Погледнете квадратите, обграждащи изображенията на слънчеви дискове. Ще ги видите върху камъни от Плиска. И титлата “Каган” има съвсем конкретно значение: Владетел на империя, съставена от няколко по-малки държави с ограничен суверенитет, населявани от множество отделни народи. “Каган” буквално се превежда като “Император”. Нямаше ли един Император Михаил (Горбачов), който сам съкруши своята Империя на Злото? Без значение дали е целял едно, пък то съвсем друго излязло. Да не забравяме, че все още не сме научили причините, накарали съставителите на първия съветски герб да поставят върху него Свастика. Никой не пита защо сериозни хора като рационално мислещите политици постоянно обръщат поглед към окултните знания на древния свят.
Не питаме, пък се оплакваме, че не получаваме отговори!
Днешната участ на Босна е пряка последица от българското богомилство. До VI век то е било официална религия на босненци. Те приемат исляма, най-вече за да запазят своя особен статут. Аналогично е положението с канадската провинция Квебек. Нейните жители са предимно потомци на еретици, чиято ерес води началото си пак от нашите богомили. И сектата на вдигналия толкова шум Дейвид Кореш е основана от българин. Интересът към продуктите на българския дух е толкова голям, че в САЩ и Франция са основани цели институти за изследване произведенията на Петър Дънов и учениците му.
Всъщност високомерните днес северни народи някога имали по-различно отношение към нас, българите. Ето какво съобщава в-к “Зора” в броя си от 2 юли 1924 година:
“Преименуване столицата на Норвегия
Берлин, 2 юли.
Съобщават от Християния: С 84 гласа срещу 83, норвежкият парламент реши да промени името на столицата от Християния на Осло.
Б. Р. неотдавна “Зора” съобщи причините за това преименуване. Старото име на Християния - Осло е било дадено в чест на една българска княгиня.”
|
ТАНГРА В ЕПОХАТА НА АГНИ/1
