|
Хей здравейте, случайно попаднах тук и не знам защо ви пиша, може би нуждата да споделя с някого, нещо което не съм казвала на никого. Първо да уточня , че не съм лигла и не съм дошла да си правя майтап. Аз съм от хората, от които докато не видят не вярват. Разбрах че това е много глупаво и повърхностно...
Това за което говоря, беше през това лято което мина. От тогава не съм споделяла с никого, защото си мисля, че ще ме вземат за смахната
но аз си знам.......
Бях на парти в Сарафово , при приятели ( Сарафово вече е квартал на Бургас, но е на около 12 километра от него) , свършихме с забавата съвсем рано , около 6 слетобед, бях в страхотно настроение и често имам навика да се разхождам повечко, реших да ходя пеша до Бургас, 12 километра кво пък толкова си викам ....докато се приготвя то стана 7 часа , после тръгнах самичка , около 3 часа се разхождах бавничко ( не ме разбирайте погрешно, от София съм и съм свикнала, че в София не става за разходки, така че реших да се въползвам, не съм откачено смела.....) Стъмни се и вървях близо до плажната ивица, докато стана към 10 :15, когато видях три бели светлини , които първо помислих за звезди, но фактът че образуваха формата на равностранен триъгълник ме озадачи! Казах си ок тва е самолет. Обаче те се приближаваха и започнаха да изменят триъгълника след което това което най - много ме очуди беше че започнаха някави неадекватни маневри (поне за мен изглеждаха неадекватни) лутаха се насам , натам. Аз седях и гледах тъпо, не мога да кажа колко време..... не съм си гледала часовника. По едно време се сетих че не трябва да се задържам там, и тръгнах доста по бързичко
да не кажа тичешком...... , имах чувството че ме следват и че се снишават, страшно се паникьосах! Започнах да тичам с всичка сила, а те безмълвно ме следваха, сетих се че трябва да се насоча към оживлено място с коли или хора,
надявах се на магистралата да намеря помощ, слава Богу имаше много коли. Обърнах се и не видях светлините, но когато се взрях в тъмното, мисля че различих силуети ! Май бяха огасили светлините и ме дебнеха да се върна отново, затова нямах друг избор освен да се кача на автостоп, и съответно го направих. Повече нищо не видях, бях уплашена до смърт, треперех, плаках и следващите седмици бях в някава параноя! Всеки път когато видя самолет нощно време изтръпвам! Надявам се да не се повтори!
Ако щете ми вярвайте, ако щете не! Имах нужда да се изповядам и да споделя , нещо което крия в себе си, вече дълго време!
Чао
|
Моят случай
