|
|
| Тема |
Пояснението [re: aspid] |
|
| Автор |
FileO99 (оперативная) |
|
| Публикувано | 20.06.05 11:29 |
|
|
|
Разсъжденията ти по темата ми са повърхностни, зле конструирани и не почиват на никаква обективна научна основа. Лазерен/корпускулярен лъч може да порази НЛО притежаващо собствено гравитационно поле, защото интензитетът му е крайно недостатъчен за отклонение на светлината.
Гравитационното поле на всяко материално тяло зависи от неговата маса. Материалните тела с по-малка маса в зависимост от съотношението на разликата попадат под влиянието на гравитационните полета на такива с по-голяма маса.Например "ябълката на Нютон" бива привличана от гравитационното поле на Земята. По силата на тази абсолютна зависимост масивните материалните тела в космоса неминуемо привличат по-леките от тях като образуват системи като слънчевата, в центъра на които е тялото с най-голяма маса. Неумолимият принцип на икономичността във Вселената по силата на който по-малкото и незначително тяло ще обикаля около по-голямото не обратното…Изкривяване на светлината е налице при аномално висока мощност на гравитационното поле породена от свръхконцентрирането на материя в незначителна част от триизмерното пространство. Луната със своето осезаемо гравитационно влияние предизвикващо приливи/отливи и мощност на естественото гравитационно поле вероятно милиони пъти повече от НЛО не изкривява светлина. Но тяло с масата на Слънцето например колапсиращ пулсар или неотронна звезда свито поради необратими процеси до размерите на баскетболна топка създава около себе си гравитационно поле с невъобразима мощност, което огъва или направо поглъща околната светлина. Така се получава т.нар. черна дупка. Теоретично ако свиването продължи обемът става=0, а плътността на безкрайност процесът изучаван в астрофизиката се нарича сингулярност. Мощността на собственото гравитационно поле на НЛО е много много далеч от тези чудовищни показатели и стига доколкото обекта да не се влияе от притеглянето на телата в дадена система подобна на слънчевата. Такава автономна мощност е крайно недостатъчна за отклонение на лазерен/корпускулярен лъч, още повече в някои случаи снимки/твърдения на очевидци показват/твърдят ясно и добре видимо слънцево отражение по корпусът на НЛО, следователно какъв е проблемът до него да достигне лазерен/корпускулярен лъч след като Слънцето спокойно се отразява в корпусът му и това се вижда от обикновен наблюдател? Освен това самият корпускулярен лъч би могъл сам по себе си да окаже влияние на това изкуствено гравитационно поле около машината и без да достигне до корпусът й даже и при частично изкривяване на светлината. Прорязване с елементарни частици през фокусираното изкуствено гравитационно поле без директно засягане на НЛО според мен е възможно да доведе до нарушаването му. Това означава, че даже в рамките на някакво пределно допустимо отклонение обекта да не се намира точно на мястото на което се вижда поради зрителна аномалия предизвикана от "гравитационен ефект", то лазерен/корпускулярен лъч би могъл да засегне целостта на електрогравитационото поле.
| |
| |
|
|
|