|
Лазерът представлява оптичен квантов генератор, способен да създава кохерентен светлинен лъч. От въздействието на източника на възбуждане атомите на активното тяло преминават във възбудено състояние. След определено свръх кратко време те се връщат в основното си състояние като излъчват светлина обратно в активното тяло, заставяйки атомите му отново да излъчват. По такъв начин в активното тяло се натрупва значително количество енергия, която се изпуска под формата на мощен импулс от светлина през полупрозрачно огледало на резонатор. От параметрите на резонатора, който принципно за бойни системи на база експерименталните стандарти от 80те години е 3-4 метра зависят успоредността на светлинният лъч и неговата мощност. Определението може да се опрости по следният начин - максимално концентриран лъч светлина, преминаващ през решетката на рубинът и активиращ неговите електрони.
Видове бойни лазери:
Химичен(флуороводороден), рентгенов, халогенен и импулсно-плазмен лазер освен стандартният със свободни електрони. Флуороводородният химичен лазер действа в инфрачервената област на спектъра. В научната литература се сочи, че химичен лазер може да унищожава стотици орбитални цели в разстояние на минути като обаче не отбелязано какъв му източникът на захранване - по всяка вероятност преносима портативна атомна централа. Термоелектричните елементи използвани на руските спътници в техническият си смисъл далеч не са атомни реактори и използват полученото електричество следствие разпадът на радиоактивни елементи, а не посредством термоядрена реакция - сравнение изобщо не може и да има и не трябва да се бъркат в случая.
Ренгеновите лазери използват енергията на ядрен взрив с малка мощност за създаване на мощни импулси от кохерентни рентгенови лъчи. При тях има възможност фокусирането им да се осъществи и без оптични елементи, счита се че средствата за унищожаване на една МБР с рентгенов лазер са една десета от стойността й.
Халогенният лазер е разработен на основната на инертни газове(например аргон), работи в ултравиолетовата област на спектъра. Той също като импулсно-плазменият лазер със свободни електрони може да работи на импуслен режим т.е. негова разновидност може да се определи като импулсно-халогенен лазер. Малък компактен ядрен реактор, който може да бъде преносим включително и на самолет е напълно достатъчен да захрани с мощност от порядъка на четвърт гигават, в резултат на което фокусираният кохерентен лъч ще бъде с достатъчна мощност да свали НЛО разстройвайки системата му за генериране на изкуственото гравитационно поле с директен удар по гравитационните пръстени или пряко въздействие върху генерираното електрогравитационно поле около него. Ядрен генератор няма начин да бъде напълно обезопасен в самолет независимо от щитовете и защитите, което неминуемо обрича на смъртоносни дози алфа-бета и гама лъчение пилотът/пилотите. Предвид нуждите на научнотехническият прогрес на човечеството винаги ще се намери и подготви екипаж за такава уникална мисия с революционни последици.
Импулсно-плазменият лазер е разновидност на горепосоченият с тази разлика, че използва магнитохидродинамичен генератор, чиито принцип на действие се основава на плазмен поток или поток от йонизиран газ, който се пропуска през магнитно поле, чиито силови линии са перпендикулярни на потока, следствие на което настъпва разделяне на положителни и отрицателни заряди, което води до потенциална разлика в общото поле. Именно тя се използва за генериране на електричен ток като особено ефективни се сочат "експлозивните" магнитохидродинамични генератори, които са способни да създават импулси с продължителност повече от 1 секунда(което е много!) и мощност от порядъка на стотици мегавати! Импулсно-плазмен лазер с такава чудовищна мощност и интензитет може да дезинтегрира кой да е обект до молекулярно равнище на разстояние стотици километри.
Магнитохидродинамичните генератори могат да се използват за захранване и на лазери със свободни електрони, които генерират кохерентни лъчи чрез индуциране на трептения от релативистични електрони. Освен високият си коефициент на полезно действие при определена настройка те могат да настройват честота си от инфрачервена, до ултравиолетова или алтернативно до ренгенова, което резултира и в различен тип поразяемост на обстрелваният обект. Тоест честотата може да се настрои след бърз спектрален анализ структурата на захванатият обект като се избере оптималният вариант.
Ефектът на поразяване при използване на лазерното оръжие принципно се получава от онази част, която не се отразява от корпусът на отразяваният обект. Като се има предвид, че част от наблюдаваните и заснемани НЛО са сребристи и оттам метални, то известна част от лъча ще бъде отразена, но останалата според мощността ще нанесе механично поражение следствие повишаването на температурата.
Корпускулярното оръжие създава поток от електрони, протони или неутрони, които се разпространяват в пространството със скорост близка до този на светлинната. Когато този поток елементарни частици достигне целта и си проникне в нея, той забавя движението си…което резултира в отделяне на рентгенови лъчи. Гама и рентгеновото лъчение повреждат електронната апаратура на спътници, трият паметта на бордови компютри и даже се счита, че могат да предизвикат ядрен взрив ако има ядрена бойна глава. Проникването на елементарните частици е съпроводено с топлина, която в зависимост от мощността и интензитетът може да доведе до пробоина в корпусът.
Корпускулярно оръжие с електронен или протонен лъч е по-подходящо за наземно/въздушно базиране поради по-доброто му разпространение в атмосферата. В орбита електронният/протонен лъч се отклонява под действието на земното магнитно поле, което не позволява достатъчна концентрация на енергия. Следователно в космоса по-подходящо е корпускулярно оръжие с неутронен лъч, което може да се създаде като отрицателно се заредят водородни атоми, а получените водородни йони се ускорят в силно магнитно поле и след напускане на ускорителят се неутрализират.
За създаването на лъчево оръжие може да се използват още плазмени лъчи, плазмоиди, микровълнови импулси, насочени електромагнитни импулси и лъчи от протони получени при поляризиран ядрен синтез.
Корпускулярното оръжие с електронен или протонен лъч от всички описани средства е най-подходящо за поразяване на НЛО. Причината се крие в обстоятелството, че се цели не физическо унищожение на обекта, а разстройване на системата му за генериране на изкуствена гравитация. Това означава и по-малка мощност на захранване и оттам по-опростен и компактен генератор. Следователно може и да не е нужно използването на преносим ядрен реактор за генерирането на достатъчно мощен лъч в състояние да свали НЛО на разстояние примерно 80 км. Нужна е мощност по-малка от 2МВТ. Според тиражираните данни относно двигателната система на НЛО същата представлява миниатюрен реактор създаващ изкуствено гравитационно поле посредством превръщането с един допълнителен протон на неотбелязан в Менделеевата таблица свръхтежък елемент с атомно число 115 в елемент 116, от чиито разпад се получава изкуствена гравитация на квантово равнище, която се превръщала в нютонова гравитация посредством три гравитационни ускорителя, които чертаят собствено самостоятелно управляемо гравитационно поле около обекта. Ако това е вярно логично е, че мощен концентриран корпускулярен лъч би могъл да наруши поддържането на това изкуствено гравитационно поле в резултат на което НЛО просто да падне на земята. Корпускулярният лъч за разлика от коя да е ракета се движи със скорост от порядъка~280 000км/сек. и НЛО един път допуснал активиране на системата срещу себе си не би могъл да реагира по никакъв начин в случай на успешен пуск. Корпускулярният лъч според мен трябва да не бъде прекалено фокусиран и да въздейства цялостно върху обекта, за да не излезе от контрол крайно опасната анихилация, която протича в уникалният реактор. Светът още помни разрушителните последици от експлозията на Тунгунският метеорит…
Системата на North American Aerospace Defense Command(NORAD) или елементи от ПРО главно наблюдателни спътници на геостационарна орбита(33 000 км синхронно на околоосното въртене над екваторът) класифицират обекта по дефиниция като НЛО установявайки векторният параметър на неговият полет. Пускът може да се осъществи както от корпускулярно оръжие с орбитално базиране, така и от такова с наземно.Обектът по никакъв начин не трябва да бъда дразнен с каквито и да е преки или косвени провокации на ВВС или ПВО. Не трябва да бъде облъчван с радар от изтребител, не трябва да бъде захващан с радарите на зенитно-ракетните комплекси, нито гъделичкан с лазерно насочващи се системи. Триангулационно оптикоелектронното прицелване с точност около 0,2 микрорадианта трябва да бъде дискретно без никакви преки радарни и лазерни корекции, които да издадат намерението за удар. Трябва просто да бъде внезапно поразен с достатъчно мощен и добре насочен корпускулярен лъч, който да наруши целостта на изкуственото гравитационно поле изваждайки го от строя без директни механически поражения. Като гръм от ясно небе. Захапалият дебела димяща пура американски генерал трябва да натисне копчето, когато НЛО прелита над ненаселена суша, за да може специалните групи да съберат тенекиите. Не изключвам възможността да е изработена, консултирана на най-високо междуправителствено равнище, подписана и влязла в сила супер секретна конвенция, по силата на която такъв обект може да бъде обстрелван в чуждо въздушно пространство, а събирането на него или остатъците му задача на смесена специална част. Няма да се учудя ако описаният сценарии вече се е осъществил няколко пъти…
|
Корпускулярно оръжие срещу НЛО
