Статията я намерих. Глупава е. Ще ти кажа и защо - авторът на статията прави заключенията си на базата на собствени предположения и неверни данни. Набързо само по първата част:

Спросите вы: а как же «Сатурн-1» «летал» начиная с 1961г, если первый водородный ЖРД увидел небо 8 мая 1962 года?

Рассказываю как. С 1961г по 1963г все полеты были СУБОРБИТАЛЬНЫМИ! Что это значит? Это значит – отрывались от стола и летели в сторону океана, на дно морское. Короче – прыжки в воду!
...
Вот так вот, такими натурными испытаниями, ракета «Сатурн-1» прокладывала дорогу в космос.


Да, нормално. Първите четири полета на Saturn 1 са изцяло тестови. В НАСА по-рано са решили, че е по-удачно да се тестват отделни компоненти, отколкото много по-сложна комплексна система.
Така за първия Saturn I (полет СА-1) единственият тест е бил дали ракетата ще излети - инженерите са дали около 75% вероятност за изстрелване и около 30% вероятност за изпълнение на цялата програма. Все пак полетът и тестът са били съвсем нормални и са доказали работоспособността на Saturn 1, което е и било целта. Единственият проблем е бил, че двигателите са се изключили 1.6 сек по-рано, но причината за това е открита и отстранена в СА-2.
СА-2 е бил със същата задача - тестване на структурата на ракетата, този път с пълни втора и трета степен с вода за друг експеримент. Този полет също е бил успешен.
СА-3 е първият тест на Saturn I с пълен резервоар, втората и третата степен отново са пълни с вода. Тестът отново е успешен.
СА-4 е финалният тест на първата степен на Saturn I - отново тест на цялостната структура на ракетата, заедно с програмиран "двигателен проблем".
Тези тестове са били по програма СУБОРБИТАЛНИ - те не са имали изобщо за цел да ходят в орбита. Оттам нататък всичките полети на Saturn I са успешни и с достигане на планираните орбити и изпълнение на планираните тестове.
Интересно защо авторът не споменава и думичка за тях, ами пише за Atlas-Centaur - програма, която няма нищо общо със Saturn и Apollo.

А главное – вместо RL-10 появился неведомый до селе ЖРД J-2 тягой ~105т. Неведомый, потому что летных испытаний до этого не проходил. Только стендовые наземные.

Тут в 16 раз (!) более слабый ЖРД RL-10 не могут довести до ума, так подавай сразу 100-тонник!

Разработката на J-2 е започната през 1960 година. Първият му тест е през 1966 година. Не виждам какво толкова се учудва тоя.
Естествено, че не е имало никакви летателни тестове на J-2 - той е предназначен за ползване в S-IVB, първият тест на която степен е през 1966 година.

Уберешь его, и вся лунная пирамида развалится...
Да, естествено - махаш N-1 и цялата руска лунна програма пропада - както се и случило. Обаче S-IVB е успешна степен и то благодарение точно тези суборбитални тестове на Saturn I. Четем по-нататък...

Можно поздравить НАСА с успехом программы полета – я не удивлюсь, если выяснится, что взрыв тоже был включен в план полетов.
Естествено - след като е завършила цялата тестова програма на полета (AS-203) е направен и последният тест - проверка на максималното налягане, което може да издържи резервоарът с водород - в края на този тест при изключително високо налягане (много по-високо от техническите спецификации) резервоарът се пръсва, което е и очаквана реакция - не виждам какво ненормално има в една такава проверка.

После чего третий полет в этом году 25 августа 1966г был опять суборбитальным: был достигнут апогей уже 1143км, зато дальность была впечатляющей – выловили объект уже в Тихом океане. Что может говорить о том, что вторая ступень наверняка отделилась, но видимо проработала меньше положенного времени. Отчего и угодила вместо орбиты в Тихий океан.

Так что испытание МБР «Сатурн-1Б» прошли успешно! Не хочу клеветать на праведников из НАСА, но закрадывается мысль – если с попутным ветром хватит скорости на вывод ИСЗ – то это успешный пуск ИСЗ, а если что-то пойдет криво и до орбиты не дотянем – то это успешный суборбитальный полет. Смех здесь не уместен…

AS-202 ОТНОВО не е имал за цел орбита. Целта на този тест е бил проверка на работоспособността на командния и сервизния модул (CSM), както и тестване на термалния щит при навлизане в атмосферата.
Изобщо тоя тъпак предполага, че всеки полет трябва да бъде орбитален, което просто е неземна глупост - всеки полет е имал определена тестова програма - за една голяма част от тестваните неща изобщо не е била необходима достигане на орбитална височина.

И это все, что было сделано до ноября 1967г в плане летных испытаний лунной ракеты «Сатурн-5».

Както вече казах по-горе, авторът е пропуснал една голяма част от тестовата програма по Saturn проекта.

Благо дело, все компоненты, особенно по части водородных двигателей, были уже успешно «испытаны» летными испытаниями с погружением в воды океанов.

J-2 двигателят е изпитван няколко пъти в полет - все успешно. Не виждам никаква причина падането във вода (т.е. океана) да е проблем за един тест, след като той е минал успешно и двигателят е работил така, както се очаква от него - все пак тая железария трябва да отиде някъде.

При толкова много глупости само на първата страница, се чудя дали има смисъл да продължавам нататък - дефакто всяко изречение на този съдържа нещо невярно или погрешно разбрано. Страхувам се, че по-нататък нещата ще станат още по-тегави, затва спирам дотук просто...